автор: dara33

Бяло и тихо...
нежен сняг,
като бели
сълзи от небето
заваля.

Вървя потънала в бялото.
Търся твойте следи, в сияйна
бяла и тайна пътека.
Като невиждащ слънцето слепец
протягам ръце и галя снежни полета.
Усещам със мисли, твоята диря
топла и сгушена, като зрънце в снега.
Вървя в бялата нощ. Тихо притихнала.
Без глас, и звук, и стон.
Покриват ме бели сълзи от небето.
Студената, ледена бяла прегръдка
обгръща зъзнещото ми тяло.
Забравям, че белият сняг ще обгърне
в прегръдка и моите стъпки.
Отхвърлям лошите мисли. Гоня страха.
Слушам зовът на сърцето. Той е горещ.

Дали ще намеря пътека към теб?
Доколко са скрити следите ти в
белия, чистия , небесен сняг?

Но знам, че няма пътека назад
останала скрита е в белият сняг!