автор: meiia

Любими, времето е болно.
Разболя ме листопадът.
Разкажи ми приказка за ада.
За рая разкажи ми приказка.
Как птицата живее волно
и как убита пада.
Любими, разкажи ми приказка.
Заспах, а вятърът изтръгна
листата от дървесните корони.
Не вярваам в приказки,
но разкажи ми, докато обръгна,
че, натрошен като стъкло,
светът се рони, рони...
Сбогувам се със него и със теб...
Любими, ти разказвай!
Не вярвам, но гласът ти е прекрасен.
След малко ще заспя и ще забравя
този листопад ужасен.
Не ме наказвай, Господи!
Не ме наказвай!
Любими, разкажи ми приказка
и целуни сина ни, малък като цвете.
Единственото цветенце през зимата!
Дано да стихне листопадът летен
и Слънцето да ни венчае тримата.