автор: luna

Не издържал, юздите си изпусна
животецът ми, закопнял за ласка.
Телата ни, преплетени изкусно,
захвърлиха житейските си маски.
И стоплено от жарките ти устни,
не издържа и се пропука утрото.
Любовите ми - мигове изпуснати -
днес пърхат на прозореца и гукат.
Лицето ти, и погледът... Тревожно
стрелките на посоките обричат
срещите на изход невъзможен.
Сърцето се взриви. И се затичах.
А някакъв стрелочник неразумен
всичките семафори е пуснал.
За твоя влак житейски ще е трудно
обратно да препусне. И е пусто...
Любови... Ах, любовите по гарите
ми махат изоставени за сбогом.
Любови... Ах, любовите ми, старите,
са натежали във очите ми тревоги.