 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "в мътни води /just because/" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
вместо коментар
от midnight_witch на 18.09.2006 @ 10:39:09
(Профил | Изпрати бележка) | ин бих искала да ти напиша много неща. в случаят по уместен ще е този текст .Рей Бредбъри го е направил съвсем категорично
________________________________________
Рей Бредбъри
Инструменталистът
Текила
Думите са остри обекти. На определени хора, които ги употребяват, не бива да
вярваме. Ако разглеждате критично думите, ако ги изследвате внимателно, ще откриете,
че те са противоречиви и непредсказуеми. Цялата литература — изговорените, изпятите
или написаните думи — е двусмислена и следователно безсмислена. Думите са извън
контрола на всеки, който се опитва да ги използва.
Да се върнем към направеното по-горе изявление — че на определени хора, които
употребяват думи, не бива да вярваме — и да го коригираме да гласи: «На никой, който
ги употребява, не бива да вярваме.» Дори на мен. Особено на мен. Моите думи, подобно
на всеки друг, са невалидни. Тези думи са невалидни.
Но музиката е истина. В музиката няма двусмисленост. Тоест, в музиката без думи.
Щастливият орган
Песните от моето детство, които си спомням, са без думи. Те са песни на истината.
Запомнете следното: Музика = Истина. Това е уравнението.
Ходене насън
Не съм спал години наред. Когато си лягам — никога преди зазоряване — оставам буден,
вслушвайки се в муиката на града.
Градът притежава звук и ритъм. Градът е музика.
Но думите са бръщолевене, което обърква музиката. Те трябва да бъдат махнати.
Музиката трябва да бъде чиста. Истината трябва да бъде чиста.
Върви, не тичай
Аз съм инстроментът на чистотата и истината. Солист съм. Свиря сам.
Моят инструмент е ножът.
Живея в града. Следователно работя в града. Сам.
Не бях заловен, защото съм предпазлив. Работя върху тях един по един. Нощем. Сам.
Аз им отнемам думите. Една по една. С моя инструмен, с моя нож. От всеки, когото
срещна в града. От всеки, който е сам.
Аз отрязвам езиците им.
Гангстер
Колко езици? Безсмислен въпрос, защото е съставен от думи. Ще отговоря с еднакво
безсмислени думи: дузини, стотици, хиляди. Кой ги брои? Числата не са думи.
Аз отрязвам езиците и ги съхранявам до леглото си. В буркани. Езиците бяха бойни
трофеи. Аз съм боец на страната на истината.
Бурканите бяха иззети, когато ме отведоха.
Съобщителен канал
Лежа в леглото, вслущвайки се в музиката на града. Купища буркани с езици са
пръснати из стаята ми.
Сега е тихо, с изключение на музиката.
Докато езиците не започнат да пеят.
Унищожаване
Не мога да ги накарам да спрат.
Умолявам ги, подлъгвам ги, увещавам ги. Ядосах се. Заплаших ги, че ще ги смажа, ако
не престанат да ме изтезават с техните думи. Да изтезават мен.
И после установих, благодарение на вътрешно просветление, как бих могъл да ги спра.
Знаех как.
Намерих дебело парче тел. Взех ножа. Заострих края на телта.
Краят на телта.
Потягане
Моята любима песен без думи
Все пак в нея имаше думи. Спомням си ги.
Потягане на тъпаните.
Тъпани. Инструмент. Ушни тъпанчета.
Потягане
Пъхнах заострения край на телта в ушите си. Едно по едно.
На тъпаните.
Думите изчезнаха.
Но не без болка. И някой ме чу да викам.
И ме доведе тук.
Направих както вече ме помолихте: записах мислите си. Усмихнах се на въпроса, който
написахте — вие го написахте, защото знаете, че не мога да чувам какво говорите.
Особено като фразата: Обяснете със собствени думи защо направихте това. Моите мисли,
моите думи.
Мислите са думи. Следователно не означават нищо. Ето защо аз мога да напиша това,
което ме помолихте, защото е безсмислено. След това няма да имам повече мисли. Нито
повече думи. От този момент нататък съществува само музиката, която свири в главата
ми. Музиката. Завинаги. |
]
Re: в мътни води /just because/
от sYco на 20.09.2006 @ 22:42:10
(Профил | Изпрати бележка) | да.. 'по степен на доказуемост' и по окончателност също си приличат.. понякога и по сила..
а това посвещение.. паднало е на мястото си с 'простреляна точност' |
]
Re: в мътни води /just because/
от sYco на 23.09.2006 @ 23:06:35
(Профил | Изпрати бележка) | добре си ми дошла
обичам товите изненади :) |
]
]
Re: в мътни води /just because/
от Marta на 23.09.2006 @ 10:15:42
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | на мен ;)
в бистри води
бисерно
слънце и бедно небе
преплели
струите си с песен на вода
пепел от сънища
розова
пускам по вятъра
напуска ме мътното
смътното
очертание на брега
на очите ти
отплувам към водовъртеж
на зеница
/въртея се до сутринта/
;)
ей, infinity :) |
]
Re: в мътни води /just because/
от kundalini на 25.09.2006 @ 23:15:06
(Профил | Изпрати бележка) | | аз пък вързах тези мътни води с едни луди - на Христо Калчев - и пак беше отдавна ))) фен съм на асоциациите )))) и странностите в тях - и това за мен е най-ценното в един текст - твоят просто прелива и се доукрасява - ама нещо ме натъжи това двесекундно упоено време.... |
Re: в мътни води /just because/
от infinity на 27.09.2006 @ 20:50:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | :) във всеки стремеж към забавяне, запазване дори (на даден момент) има нещо тъжно..
като снимка например..
и като всеки стремеж към бягство
като нежелано утре..
така с 2-те секунди
изобщо нереалност отвсякъде )))
потънах и аз като теб веднъж :)
благодаря ти за изкл. дълбоките коментари! обичам ги. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 815
ХуЛитери: 3
Всичко: 818
Онлайн сега:
