автор: Katana

По прозрачните мисли
на изкривеното ми съзнание
прозаично гладък
погледът ти пълзи по очертанията
не от необходимост,
La femme qui tu cherche n'est pas moi
и не искам да бъда намирана
защото знам какво съм
и предвидение за чувство минути
към подсказаните теории за усещане
и развратните мисли,
които ми вменяваш,
а представи си че спра да бягам,
и обезсмисля лова ти,
ще ти стане толкова скучно,
като на целия ми поглед
преценен за тази ситуация
към теб,
след поредното JB
и дим от претенциозната ти пура
а ти знаеш какво искаш
защото го получаваш,
поредната струя гълъби в погледа ми
задушавам се от манипулациите ти
и продължавам хапещо сиамска
преглъщайки мислите
с джина
отровата
цигарите
лицето ти
съзнанието на теорията за относителност
любовта към руската салата, а не към този който ти я носи
и ставам такава,
каквата ме правош
пред безизразния си поглед
в огледалото
на сутринта.