"... Но вместо да се давиш във очите ми -
преплувай ги...
... Не ми прощавай...
Така след мен - ти още ще СИ...
А аз ще знам..." Камелия Кондова (Съвсем посвещение)
Така след теб и аз ще оцелея.
Ще досънувам несбъднатите си недели,
в които се събуждахме пръсти сплели с надеждите.
Ароматът на неизпитите ни късни кафета
ще се промъкне неусетно през завесите,
в спомен ще изтлее. Но светъл. За след време.
А после ще се хлъзна в мъдри понеделници
озъбени от ревност интелекти,
документи, подреждащи стерилно битието,
и закъснели клюки за теб и за мен.
След време вече ще остареят.
След време ще са за поотделно.
Или кръгът, в който ще се сврем
ще е достатъчно разширен
и ще можем без притеснения
да се разминаваме в едно кафене.
Когато разтребим отношенията си
дори можем и да се погледнем -
колко лесно изглежда,
когато чувствата са след интересите.
И стига да е верно...
Ще се наложи да избягваме късните часове и силните питиета -
понякога не съм докрай уверена в себе си.
Никога не съм била силна в тънките сметки,
но знам, че някои неща никога не се променят.
И че живея, защото чувствата в мене са живи и бели.
Знам и че ти никога няма да охладнееш за мен.
За твоите нерви също не съм уверена, доколко са железни.
Дано е силна тази, която ще е с теб.
Дано и този с мен е широко скроен...
Пазя още написаното от теб "за след време".
Чета го вечер, когато изплува безвремието,
когато спра и се загледам в себе си,
а спомените ме залеят с настроения.
Премислям те - докъдето е редно.
Никой за никого не е последен.
Никой не е излъгал предопределеното.
И не го е избегнал.
Ще оцелеем.
Ще се живеем. Поотделно...
Сгъвам болките си в чекмеджето. За след време.
За други петъци...
____________________
Посветено да е. За всеки, който се намери в него.
С благодарност за провокацията, Ками!