автор: victo

Гроздето със свойте пипала,
протяга се по чуждите стобори,
приятелски протегнало ръка,
ухае слънчево,
приканва към докосване.
Да си открадне циганка,
прибрала го във пазвата
и малките с него да нахрани.
Случаен минувач
да трогне и омае
с цвета и мириса,
и щедрите си форми...
Припомня всичко
възпято и описано,
любовно, и греховно,
и есенно, и гроздено...
Желание отприщено
за вино кехлибарено,
за вино руйно,
палаво и влюбено...