Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 36
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Научих се да сричам щастие" | Вход | 22 коментара (51 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Научих се да сричам щастие от copie на 16.09.2006 @ 21:25:12 (Профил | Изпрати бележка) | O, Боже :(
заобля грижи ли?... сега ми ги образува :(
много яко! |
Re: Научих се да сричам щастие от homunculus на 16.09.2006 @ 21:34:20 (Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html | Защо така-аааааа. :) Е, на мен ми е лесно - аз съм се освободил чрез написаното (оставайки привързан). :))))))))))
Аз пък си мислех, че има усмивка във видението (което изобщо не беше видение, а среща - край реката, преди около половин час).
Моля те - :)))))))))))))))) |
]
Re: Научих се да сричам щастие от copie на 16.09.2006 @ 21:39:32 (Профил | Изпрати бележка) | има и усмивка... от нея не става весело, просто тя ни сдобрява с живота, въпреки неговата несправедливост. Изначална :(
стегнах се, де :) вече
|
]
]
Re: Научих се да сричам щастие от kristi на 16.09.2006 @ 21:52:06 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотен стих! Финалът му е като дълбок вир в гъвкавата и правеща бреговете си река....
поздравления! |
Re: Научих се да сричам щастие от homunculus на 16.09.2006 @ 22:00:33 (Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html | А всичко започна от това, че се взирах в един вир и реката - почти пресъхнала, до следващия вир... Мислех си за едрите мрени, които бях зърнал "вир преди това" ... и как са обречени да опознават само своето мъничко кътче свобода... до следващото прииждане на реката...
:))))))))))))))) |
]
Re: Научих се да сричам щастие от kristi на 16.09.2006 @ 22:04:43 (Профил | Изпрати бележка) | :))) То, вировете, не са случайности някакви... |
]
]
Re: Научих се да сричам щастие от 0805 на 16.09.2006 @ 22:34:34 (Профил | Изпрати бележка) | Обича ли Реката бреговете си?
Заоблените грижи по-малко ли бодат?
Чисти ли са измитите мисли?
Чии грехове се прощават по-лесно - чуждите или собствените?
За останалото - ще си помълча...
Искрени поздрави за всичкото, homunculus!:)
(не съм виновна за въпросите! Д.руги са виновни!;))))))) |
Re: Научих се да сричам щастие от homunculus на 16.09.2006 @ 22:52:58 (Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html | 1. Ще я питам. Щото самите ние - от много обич - правим такива поразии и с бреговете, и с камъните си, и с тези, които обичаме, че не ми се мисли... Затова ще я питам.
2. И други заоблености - далеч по-постоянно топли от камъните и грижите - могат да бодат неистово. Зависи с какво и защо ги докосваш.
3. Понякога - "да". Друг път просто са разводнени.
4. На думи - чуждите. Иначе - това е най-трудно постижимото изкуство. Почти като даряването на добро, освободено от очакването да го срещнеш по пътя пред себе си.
5. "Търновската царица" (сцената, в която иманярът рови в пещта на двора):
- Ти какво правиш тука бе?
- А питай ме, де! Питай ме!
- Ами питам те!
- Абе... да ме пита човек... :))))))))))))))) |
]
Re: Научих се да сричам щастие от libra на 16.09.2006 @ 22:57:00 (Профил | Изпрати бележка) | каквото и да съм казала за теб до сега тук, забрави го - заради този стих
имам подобен такъв, но не е нужно да го пействам
|
]
Re: Научих се да сричам щастие от Jiva на 17.09.2006 @ 00:40:47 (Профил | Изпрати бележка) | научаването винаги иска добър пример - ти си късметлия! аз също - с твоя!! |
]
Re: Научих се да сричам щастие от regina на 17.09.2006 @ 00:50:30 (Профил | Изпрати бележка) | Речното сричане на малкия Голем. |
]
Re: Научих се да сричам щастие от kamik на 17.09.2006 @ 19:06:09 (Профил | Изпрати бележка) | Ей,наученият!!!А аз как да се науча да се изразявам възхищението си,като ги пишеш такива!?И от сълза е повече, и от усмивка... |
]
Re: Научих се да сричам щастие от filantrop (asdaa@abv.bg) на 17.09.2006 @ 20:48:15 (Профил | Изпрати бележка) | Реката прави бреговете си,но ги и събаря...
Много хубав стих!
Поздрав! |
]
Re: Научих се да сричам щастие от butterfly на 17.09.2006 @ 21:21:31 (Профил | Изпрати бележка) | Майсторски написано имного по човешки!
|
]
Re: Научих се да сричам щастие от Zen_ (zen_@abv.bg) на 17.09.2006 @ 22:14:38 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрав за стиха! .......
_Z_ |
]
Re: Научих се да сричам щастие от ole72 на 18.09.2006 @ 13:02:25 (Профил | Изпрати бележка) | Откритотайнствен стих! |
]
Re: Научих се да сричам щастие от alef на 18.09.2006 @ 13:40:52 (Профил | Изпрати бележка) | " Реката прави
бреговете си,
Тъй гъвкава
и лека
в пируетите" ... Замислих се , колко естествено звучи и изглежда това...и за това колко неестествено понякога вървим срещу собствената си естественост...
Поздрав за разкошния стих!!! |
]
Re: Научих се да сричам щастие от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 18.09.2006 @ 17:14:33 (Профил | Изпрати бележка) | Без коментар... БРАВО!
(заоблянето на грижите ме утрепА)!!!!
А финалът... донася сълзи....
|
]
Re: Научих се да сричам щастие от HAVA на 19.09.2006 @ 17:52:02 (Профил | Изпрати бележка) | Лъха на свобода по-точно на освободеност, която те закотва чрез осъзнаването й. Паралитично действа, поздрав за умението да съзерцаваш трансцеденталното, а това е дарба... |
]
Re: Научих се да сричам щастие от Ray (bdoych@abv.bg) на 21.09.2006 @ 13:03:28 (Профил | Изпрати бележка) | Стих голям, широк! |
] | |