автор: dara33

I
Разхождахме се голи.
Сплели ръцете си, като венец.
Невинност витаеше из въздуха.
Адам и Ева сами в целия свят.
Търсехме ябълката на Дявола,
за да повторим грехът.

II
Грешни без капчица срам по челата
умряла невинност в нозете ни...
Стъпкана. Не я виждаме или
се спъваме в нея, но се правим на
безразлични...

Горди и грешни прескачаме Невиността!

III

Боцкаше ни тревата, а ние тичахме...
Имахме невидим преследвач.
Не усещахме чужд дъх в косите си,
а просто разбрахме, че сме в капан.
В актовете на любов и отмора, и
безразсъдното си тичане към върховете
бяхме забравили, че Бог ни наказа.
Обрече ни да бъдем смъртни.
Да ни боли, когато най-много обичаме,
а когато сме най-жадни изворите да пресъхват
докоснат ли ги треперещи пръсти...

IV
Остров в морето. Много дървета. Аз и Ти.
Няма тежки мълчания. Безумното бягство
от тази грешна любов вече приключи!
Светът е занемял пред безразсъдните.
Тези, които прескачат пустини и преминават
морета...Остров, море и дървета
почти не ги забелязваме в устрема си да се
усетиме истински. Аз и Ти!

V
Преследват ме дяволи. Уплашена тичам
по някакъв бряг. Плясък. Чувам скали, които
се ронят и падат. Небето е червено.
Морето загубва синевата си.
Огледало в което се оглеждат червените очи
на дявола, и червените облаци родени от бури...
Спирам стресната. Разпознавам твоите там сред
червените огнени, диви и страстни очи.
Обръщам се с риск да изгоря под изпепеляващи погледи.
Ти си един от тях. Ти си между тях...и изчезва страхът ми.
Протягам ръцете си, за да те прегръщам безкрайно.

Идвам и в Ада, щом е с теб!