автор: arwenundomel

I Allegro ma non tropo

Есента заваля по стъклата на моя прозорец
и заплака със смешни сълзи,
а и светлият вятър - добър царедвоерец,
го посипа с парички от златни брези.

Мойте сладки мечти пак надничаха мокри -
да се стоплят те искаха в мойта коса.
Изоставих ги. Заедно с прашните рокли
да очакват вън първата лятна роса.


II Grave

Изгладнялото голо море
пак настръхва от студ под небето
и случайният вятър зове
летни спомени, скрити в сърцето.

По самотния плаж на брега
гаснат жълти кристалчета лято
и студеният дъжд все така
гони сивото, птичето ято.


III Adagio sustenuto

Сребрее хоризонтът на талази,
дъждът поляга, гъст като мъгла
и студ по улиците лази,
а птиците мечтаят за дъга.

Раздрипаните облаци пътуват
в косите огнени на есента,
а вятърът между дърветата тъгува
сгушен, за свежестта на пролетта.