 |  Зная, може да се остарява с дни.
Но с подмладяването не е лесно.
Преди съня, безсънни, сме едни,
а други след събуждането в честност.
Напусне ли ни ироничният Морфей,
се будим сред полето на живота.
В истини. И, ако искаш, ги живей,
ако не искаш, те изпяват като нота.
А с дни се остарява, наведнъж,
когато на смъртта от теб й писне.
И ти припомня, че животът изведнъж
ще си отиде като някаква неистина.
Като приятелство, което се руши,
подобно сграда надживяла смисъла.
Знам, може да се остарява с дни,
ако смъртта на себе си те е орисала.
Ако заради нея сме платили дълг,
с една любов, на обич ненаучени.
От страх, скрит в кожата на вълк,
или в очи на гладни и самотни кучета.
И, ако дните като грозде натежат,
че пак земята своя сок да чувства,
ще искам с младост да се издължат.
Миг поне, живот, да те почувствам.
Публикувано от Angela на 13.09.2006 @ 21:00:21
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Дни като вечности" | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Дни като вечности
от Meiia на 14.09.2006 @ 16:32:54
(Профил | Изпрати бележка) | Интересно си го видял!:)
Аз само се надявах за миг младост преди някъде там преди края:)
И ме е яд на съдбата за онези дълги, тягостни дни, които сякаш ни отнемат години от младежкото възприемане на света. Не младост в буквалния смисъл, преходна е. Безгрижието и ми липсва, без което доста цветовете на живота изглеждат помътнени.Понякога завинаги. |
]
Re: Дни като вечности
от jonkata на 13.09.2006 @ 22:36:11
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/ | Много истини и много преживяни дни - вечност
разпознах, а и ми хареса начинът, по който
си ги изказала.
Случвало ли ти се е да ти се издължават с младост?
Поздрав! |
Re: Дни като вечности
от Meiia на 14.09.2006 @ 16:35:57
(Профил | Изпрати бележка) | Случвало ми се е да ме карат да се чувствам по-млада, отколкото съм:) или аз сама да си го подаря:) Ако това е издължаване с младост...
А иначе...
ходът на битието е неумолим. |
]
Re: Дни като вечности
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 14.09.2006 @ 07:09:43
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... И ти припомня, че животът изведнъж
ще си отиде като някаква неистина...
_____________________
Не точно изведнъж. Първо ще си свършим работата, после ще си платим дълговете. После ще си изпием водката... Хубаво е да сме достатъчно зрели, да успеем да се оттървем от онзи страх - от живота и от смъртта. Младостта е просто един подарък. Дано всеки е успял да му се порадва навреме. |
Re: Дни като вечности
от Meiia на 14.09.2006 @ 16:59:10
(Профил | Изпрати бележка) | Усмихна ме с това за водката и със спокойствието, което излъчват думите ти. Надежда са на фона на вечното безпокойство на моята лирическа..:).
Случвало ли ти се е в един ден да се промениш толкова много, че да е като раждане. Е, ако е възраждаща промяната, е като в полет. Но, ако не е, сякаш за ден си се приближил с години до смъртта. Тоест, младостта, по някакви причини, душевно е изминала на бърз кадър. Е, заради насладата от нея, ще си я крадем по малко все някак нататък:). Колкото и да не е същото, душата помни.
Благодаря ти за коментара. Внася философско равновесие в стиха. |
]
]
Re: Дни като вечности
от angar на 14.09.2006 @ 17:45:43
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Много философски го даваш, Мея!
Напуснал те е ироничният Морфей,
и моментално философският Мойсей
до теб в леглото, вместо него, се е вмъкнал!
Сама трябва да се поучиш от философията си - и вместо да чакаш идващите дни да ти се издължават с кратка младост, в момента да живееш като млада! |
Re: Дни като вечности
от Meiia на 14.09.2006 @ 19:36:42
(Профил | Изпрати бележка) | Къде ти философия:)
Морфей, да приемем в случая като 'илюзия", от която е неизбежно събуждането. Често тази илюзия е мисленето, което имаме в младостта.
Важното е да нямаме поводи да се "събуждаме" така, като в стихотворението, но се намират, за жалост. И това никакви философии не променят.
Но си прав, че малко хедонизъм не би навредил, а помага на сетивата, като упойка.
А Мойсей е....друга тема...
|
]
Re: Дни като вечности
от Marta на 15.09.2006 @ 13:16:01
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | искам да ти напиша нещо, много неща всъщност, но си мисля, че не е нужно
само това
АКО БОГ МИ ДАРИ ПАРЧЕНЦЕ ЖИВОТ
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и
ми подари парченце живот, може би нямаше да
кажа всичко, за което си мисля сега…
Ще оценявам нещата не по стойността им, а по
съдържанието.
Ще мечтая много.
Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне
на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам, щом другите чакат.
Ще слушам, щом другите говорят.
И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
Ако Бог ми даде парченце живот…
Ще нарисувам една картина.
С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на
Серат.
Тя ще е като серенада, възпяваща луната.
С мойте сълзи ще полея розите в градината,
за да усетя болка от бодлите им и нежност
от листенцата.
Ако Бог ми подари парченце живот…
На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не
искат да се влюбят, защото били стари.
На старците ще обясня, че смъртта не идва със
старостта, а със забравата.
На децата ще им дам крила, но ще оставя сами
да се научат да летят.
А на жените… ще им призная, че цял живот
съм ги обожавал.
Ако Бог ми подари парченце живот…
Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на
слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си.
и цялата си злоба ще я извадя върху
късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
Научих твърде много от вас, хората до мен.
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на
планината, без да си дава сметка, че щастието
е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в
беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не
обратното.
Научих толкова много от вас, хората до мен.
Но всичко ще потъне в забрава и ще погине,
когато ме затворите в куфара…
Тогава аз наистина ще започна да умирам.
Приятели, дано не ви тежа като верига!
Не чакам отговор от вас. Не ми пишете!
Не ме търсете!
Искам само да чуете сега словата ми.
И да почувствате, че нещо се променя.
Г.Г.Маркес
(всичко е казано преди нас ;) |
Re: Дни като вечности
от Meiia на 15.09.2006 @ 22:14:12
(Профил | Изпрати бележка) | Да, всичко, всичко е казано преди нас!
Винаги, когато съм препрочитала това послание на Маркес, съм се озовавала сред някакъв светъл покой, лишен от въпроси. Толкова простички отговори на големите истини носят тези думи...Сигурно това е щастието, ако:
"Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла"
Моето стихотворение май е разположено в или малко след този стих.
Има още много неща да се уча...най-вече на живот.
Много ти благодаря за тази асоциация!!! |
]
Re: Дни като вечности
от Marta на 15.09.2006 @ 22:53:20
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | Това му е хубавото, че има още да учим. Аз пак съм в първи клас и въпреки, че сутринта бях адски разстроена, самата аз не очаквах така да ме ме удари фактът, че малкото ми дете тръгна на училище, ще рече човек, че сега научавам, че имам толкова голямо малко дете...лекувам се и се поутешавам бълвайки някакви отчаяни стишия ;))) |
]
Re: Дни като вечности
от Meiia на 16.09.2006 @ 13:39:57
(Профил | Изпрати бележка) | По някакво съвпадение и аз съм като болна този първи учебен ден и никакви стихове не ми помагат...:) Макар да съм на по-късен етап, когато детето вече е Голямо малко, тревогата е същата. И на нас, майките, ни се налага да осъзнаваме наедно с децата си доста неща все по нови и нови начини. Но пък това му е хубавото! Сладко бепокойство:)
Дано съдбата е благосклонна към тях. А от нас имат цялата обич и подкрепа.
|
]
Re: Дни като вечности
от nironi (nironi@dir.bg) на 09.12.2006 @ 23:16:51
(Профил | Изпрати бележка) | | "А с дни се остарява, наведнъж,когато на смъртта от теб й писне"-м-да,и тя си има своите предпочитания-зловещо готин стих! |
Re: Дни като вечности
от Meiia на 09.03.2007 @ 14:40:25
(Профил | Изпрати бележка) | Зловещо малко, да:)
и все тая "жалба по младост":) |
]
Re: Дни като вечности
от Meiia (meiia@abv.bg) на 04.11.2011 @ 13:34:43
(Профил | Изпрати бележка) | Има и такива, да
Добре, че са те, за да има за какво да живеем. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 592
ХуЛитери: 3
Всичко: 595
Онлайн сега:
