автор: Donsky

Бленувах те в сребърни мечти
така неземна
как Вятър рови в твоите коси
в бретона черен.
Попитах Вятъра къде си ти
съвсем културно,
а той ми отговори: Що не си
и нецензурно...

Нали затуй са ветровете, уж
да ни помагат,
а не да грабват шапките ни беж
и да ги няма

Изпратих аз оплакване - молба
до Урагана
и не надявах се, че някога това
декиш ще хване.

Но офиса работел им добре
измама няма.
Пристигна с пощенския Вихър писъмце
от Урагана.

"Той Вятърът е с тъмно досие,
но без да мрънка
сам, лично в къщи ще ви донесе,
човека търсен."

Сега си тука... Браво и какво?
Но пак е нещо,
не питам кой ли вятър и защо
те е донесъл.

Е, ако толкова закъсаме я с теб
проблеми няма.
Ще се наложи пак да драсна някой ред
до Урагана.