автор: radi_radev19441944

гротески

Посвещение на Стефчо /cefules/
С приятелски поздрав


Вече привършвах един нов разказ от поредицата на литературните ми изяви и се канех да го пусна в някой от сайтовете , когато възникна особен проблем.. Не можех да измисля подходящ финал на това иначе не съвсем лошо изпълнение. Прехвърлих почти стотина варианта , както се изрази един мой приятел от пишещите и все нещо не се уцелваше. Иначе сюжетът беше от популярните - тези дето особено се харесват на скучаещите дами и тинейджъри с емоционални проблеми вследствие пубертета. Класическа любовна история с привкус на изневяра - трябва малко да се подлюти манджата , за да не е съвсем блудкава. Междувременно сега особено се котират неочакваните и драматични финали ; може и да няма връзка с сюжета , но това е без значение. По ефикасно е и някак с гръм и трясък въздействува върху апатията и скептицизма на редовия читател.
Значи - както е прието: Той и тя.
Вариант едно: Сред природата . Цветя. Залез в червено . Аленеещи облачета в залеза. Птичи хор. Пеещи цикади.
Целувки. Секс . И сега развръзката : Връхлита разярен ревнивият съпруг . Прозвучават изстрели . Кървища . Труп или трупове…
Чакай малко-това не върви. Много банална история и няма нищо общо със съвременните тенденции. Все едно го е писал някой Александър Сергеевич, само че пиян кьор кютук. Отказвам се.
Вариант две: Сред природата и т.н. Идва разяреният съпруг на кон ; конят цвили войнствено и развява буйна грива. Ревнивецът издекламирва сърцераздирателна тирада от типа на : " О съпернико проклети, ти разби моето сърце! Приготви се да умреш!" Хвърля ръкавицата , вади сабята…
Момент , момент ! Някак си не върви подобно продължение. Това да не са рицарските турнири от средновековието , мускетарите , придворните пажове , фаворитките… Пълна дивотия . Сега просто ще ти сложат един фишек под автомобила и случаят е приключен. Няма човек, няма проблем , както е отбелязал другарят Висарионович.
Вариант трети: Сред природата . Майната му , стига с тая природа ! Нещо друго . Какво , какво? Сещам се - нейния апартамент. Съпругът е в командировка или за риба , децата са при свекървата , значи теренът е свободен. Ура!
Да , ама не - както се изразява един наш известен журналист. Посред нощ внезапно се завръща разяреният съпруг. Катастрофа. Ами сега?
Следват няколко подварианта: А. Комфликтът е придружен с юмручни схватки , салтоморталета, ъперкъти, кръв и преследване. Не , не - и това не става . Това да не е Холивуд; стига с тези кървища.
Б. Няма комфликт. Бягам и скачам през терасата ,после през следващата тераса като изкусен акробат и изчезвам в тъмнината. Попадам в спалнята на принцесата . Тя ме е чакала примираща от любов и ме скрива в леглото си . Ц.ц.ц.
Ама че щуротия . Чак пък и принцеси…
В. Пак няма комфликт. Съпругът е толерантен. Извинява се за безспокойството и отива в другата стая.
Това пък от къде дойде ?Да не се намираме в някой замък край Бъкингамския дворец…
Г. Съпругът е любезен. Извинява се и моли вежливо , ако е възможно да му отстъпя мястото си . Чак толкова вежливо - хич не е за вярване.
Д. Съпругът е особено доволен . Извинява се и моли да му направим място при нас на спалнята … Я виж ти! То само това остава .
Мисля , мисля , все интересни възможности ,но прекалено прогресивни за нашите разбирания.
Значи - вариант четири: В моя апартамент. Жената е на гости на сестра си , заедно с децата . Теренът е чист . Влизаме и започваме.
Малка грешка . Комшийката , която има навик често да наблюдава през шпионката е засякла нарушението и телефонира на жена ми. Следват изненади и среднощни драми. Писъци . Ревове. Летящи чинии. Нещо средно между холейвудски екшън и латиноамериканска сапунка.
Щеше да бъде интересно , ако не беше толкова изтъркано . Не , не върви.
Ами тогава ?
Вариант пети: Отново сред природата. Излет с автомобил над Марково . Романтика . Любов. Но идват лошите. Завръзка. Тоест- връзват ме за едно дърво , а нея изнасилват, после изчезват. Тя умира от мъка.
Я стига , бе! Това пък от къде ми дойке на акъла !Пълна идиотщина..
Ще умре , ама другия път.
Вариант шести: Лошите не идват . Идва буря - дъжд и мълнии. Пада гръмотевица и я убива , баш по време на оргазъм, без да закачи мен. /ами заобиколило ме е някак си/.
Какво нещастие, каква скръб! Плача над мъртвата , която особено се е разхубавила след смъртта и надолу по склона текат порои от кърви и сълзи…
Майната му ! Толкова много дървотии на куб не могат да бъдат сътворени дори в някой поетичен сайт. Стига!
Вариант седем: Няма лоши , няма буря. Идва полицията. "Граждани, молим ващите документи !" Отново грешка. Къде по това време полиция сред гората. Те са по баровете и се занимават с изнудване на проститутки.. Най- много да се присламчи горският и да поиска я огънче , я нещо друго…То си е обикновена досада .
Идва горският и къса квитанция. " Глобявам ви , че по време на секс сте изпомачкали билките в тази охраняема зона и сте нанесли вреда на околната среда".
Още по- тъпо. Отказвам се и от това.
Идват вълци , идват мечки ; нападат ни , боря се с тях , побеждавам ги , прогонвам ги. Бре , бре какъв герой! Е това е хептен тъпо.
Изпробвам още веднъж варианта бой между съпруг и любовник. Ами не става . Вече го изпробвах.
Бой и скубане на коси между съпернички. Това пък си е чиста селяния; ще помислят , че са се сбили заради някой напет селски ерген , който намигнал и на двете.
Бой между съпруг и съпруга , между любовник и любовница; вече не е актуално и на никого не би направило впечатление. Бой по улиците , бой в хотелската стая , бой по стълбищата и апартаментите … Стига - достатъчно !
Трупове ли ? Хич даже не си го помисляй! Ще дойдат да ме разпитват от полицията: " Я кажи сега къде видя труповете ?Колко бяха труповете ? Мъртви ли бяха труповете ?Ами те не шаваха ли ? и т.н." И ме призовават в съда за свидетел . "Господин Радев, обяснете на съдебните заседатели какви трупове сте видели!"- нарежда съдията. " Но за какви трупове говорите; няма нищо такова . Тук става въпрос за литературен сюжет"- шикалкавя аз съвсем шашнат. "Няма трупове ли? Но вие сте видели трупове. Като две и две. А сега се отказвате от показанията си … Значи, давам ви една година затвор за неверни показания и опит да се заблуди съда. Точка ". Не , не и не! Стой на страна от подобни работи . Освен това ще цъфнат някой ден юридически съветници : " Подведен сте под отговорност за присвояване на интелектуална собственост.Това е плагиатство- ще кажат- патент за ползуване на трупове в литературата има само еди кой си". Иди , че се оправяй.
В литературните сайтове непрекъснато се търкалят трупове , леят се пороища от кърви , сперма и сълзи. Смърди на леш и пърчовина- истински морги…
Откачих съвсем . Често виждам как във въображението ми прескачат някакви невъобразими вампирски истории: Докато я разсъбличам- настървен и превъзбуден, започват да и никнат крила, превръща се във птица и отлита някъде към облаците .
Докато я разсъбличам и поникват нови зъби като на акула , отваря огромната си челюст , за да ме захапе и едва успявам да избягам по долни гащи.
Докато я разсъбличам , коремът и се надува като балон ; пуква се и от вътре изпълзяват червечета като от многогодишна мърша и плъзват наоколо , а тя самата се превръща в скелет и ми се хили подканящо.
Докато я разсъбличам , виждам как бързо се окосмява ; накрая се превръща в маймуна , изплезва се и скача на близкия клон .
Докато я разсъбличам… Е стига с това разсъбличане ! Отщяха ми се вече както литературните експерименти , така и всякакви любовни напъни. Ако продължава така като нищо мога да стигна до инпотентност.
Май няма да мога да довърша това проклето нещо.. Трябва да се обадя на Здравко Попов . Той имаше подобни проблеми със започването - тоест не можеше да налучка заглавието- а аз - със завършването . Не ще и не ще.
Излезнах да пия една бира в барчето отсреща и нещо ми просветна. Ето го решението на въроса. Ще пробвам в реална обстановка и каквото се получи. Срещу мен на масата е една млада дама , която много често виждам надвечер по улиците да брои звездите или да пие кафе в барчето ,четейки любовна поезия . Прекрасна и малко луда . Знаех , че е поетеса и публикува чат-пат по нещо из сайтовете под впечатляващия ник Касиопея Алфа. Заговорих я и като със сродна душа , споделих проблема си . Тя откликна с ентусиазъм.
- Вие сте прав. Този вариант е най - подходящ. Трябва да се преиграе нов кадър в реална обстановка, за да бъде всичко точно.
Ами така и направихме. Оказа се много заинтригувана и прие присърце предложението за партньорство. Отначало кадрите се разиграваха сред природата , както бях замислил, а в последствие в домашна и в хотелска обстановка.
Засилвахме темпото все повече и повече ,преигравахме все нови и нови варианти , но въпреки това не намирах подходящ финал за моята литературна работа. Финалите бяха все едни и същи -до болка еднообразни- и това на нея и харесваше , защото стиховете , които пускаше в сайта ставаха все по- кървавочервени и завихрени :
"…Ридаейки те търся всяка нощ
сред мрака на вселени и безумства…"
Разбира се - посветено на мен. Сега вече я втасахме. От тука няма оттърваване. Но аз започнах да се заморявам , а освен това жената напоследък взе да ме гледа кръвнишки и да ме буди посред нощ по най- различни поводи. Не. И този път май ударих на камък. Нямаше го блестящият Мефистофелски финал с хор от ангели , демони, пожари ,кърви, рицари и сатани.
Нищо нямаше , а ръкописът стоеше в бюрото недовършен.
Една вечер съвсем байгънясал от поредната творческа демонстрация, се отбих в кръчмата да пия една бира преди да си легна и забелязах на отсрещната маса много весела мъжка компания .Те пиеха бира , ядяха кебапчета и играеха белот.
Между тях в центъра на компанията седеше едър , червендалест мъж , със засукани мустаци и по потник. Сетих се къде го бях виждал. Беше съпругът на моята литературна приятелка.
- Абе Даньо- обажда се един проскубан тип от другата маса- ти всяка вечер разпиваш до късно тук в кръчмата. Не те ли джелати онази твоята поетеса?
- Няма страшно - отговаря ухилен юначагата- тя сега се е подветрила по някакъв загубеняк от пишещите братя и е в любовен период. Купува и разни дрънкулки , парцалки ; ходят насам- натам , рецитират стихове, говорят си за безсмъртието на душата . Мен хич даже не ме забелязва. Трябва да го почерпя тоя човек.
Направо се втрещих. Загубенякът бях аз.

Ради