Много рядко ходя на кино. Последните 5-6 филма съм гледал заедно със сина си или на неговия компютър. Но пред очите ми от време на време се появяват сцени от един филм, който все още не е направен. Ето го накратко:
Имало едно време едно провинциално градче и в него една гимназия. По онова време учен се е считал човек, който умее да чете и/или пише и гимназията би западнала, ако не бяха децата на учителите. Имал директора един син, Саша, но сина на учителя по математика, също Саша, бил с една година по-голям. Та бил по-голям всезнайко. И най-малкият е бил сина на учителя по математика - Вова.
И понеже всичко знаели, то се опитвали да подредят Света и околностите му. А света си съществувал наоколо със сурови зими и неочаквани пролети, радостно лято и трудолюбива зима. Но те били "учени" и за това много не обръщали внимание на този свят. С изключение на някои представителки на по-красивият пол. Но за това историята мълчи.
Разказвали си приказки тримата как ще подредят света. И понеже на тази възраст всеки има планове за подреждането на света, то и те не се различавали от всички други гимназисти. За това и разговорите им можете да си ги припомните, въобразите или в случай на нужда - подслушате по коридорите или двора на някоя гимназия.
Всеки се е опитвал да се покаже по-умен. И така до края на живота си те се надпреварвали, доказвали задочно един на друг и не обръщали внимание на цената.
А пред очите ми са сцените от цената. Защото директора се казвал Керенски, а учителя по математика - Улянов.
Някой ден ще се появи в Русия Режисьор, който ще разкаже историята на Русия от двора на тази гимназия.