автор: krissi

Тази вечер от мисли по теб запленена,
с тиха песен и поглед сияен, безбрежен
плетка с обич заплитам - дали е навреме,
закопняла за обич и с поглед премрежен.

Тънка мрежа, ажурено, знойно заплетох,
с думи нежни - ефирна коприна, сърма.
Изумруди, сапфири и себе си вплетох,
с чувства трепетни, с чиста до бяло душа.

Исках с тази изискана, светла магия,
твойте нощи до болка с копнеж да обвия!
Исках ласкаво, с обич при теб да се свия,
с устни жадни, две горещи сълзи да попия.