автор: idan1

Огромна
чаша чаена
е морето,
от лъчи
горещи осолена,
събрала
по ръба си,
живот раздала,
различни раси
приютила.

Тела голи
чернеят,
сили сбират,
сближават
се хората,
приятели стават.

Чайки в небето се целуват,
гларуси карти играят,
малчугани замъци моделират,
сърфисти вятъра гонят,
бабаити зад буя плуват,
бабки до брега се плацикат,
дами интимности разголват,
под вълни се влюбени прегръщат,
а спасителката...ех спасителката...