автор: Elbereth

Гориш!
Изгаряш!
Цяла в пламъците аз пламтя.
И не е туй за мойто тяло -
то е цяло,
гори душата ми.
Гори и така вселената достига.
Прах сред безкрая
или човек
сред света?
Кое аз искам да бъда?
Кое? – ти отсъди.
Отсъди сега
и не спирай да съдиш,
че с това животът
ми ще свършиш.
Дъжд...,
не ПОРОЙ,
изгася душата,
изгася пламъците.
Но всичко още гори
и пламти.
Нима всичко туй във кал ще се превърне?
Въглени цели,
въглен съм и аз.
И страст,
и обещание,
но ти не слушаш вселената,
не гледаш звездите,
не обичаш дъжда,
не харесваш топлината...
Ти си никой,
а аз бях толкова много.
Бях,
ала вече не съм...
Поне да бях
станала
прах сред безкрая...