1.
Една от техниките на Лазарев за пречистване се изразява чрез модела “покаяние – молитва – любов”(Вж.: Кн.3, с.102). Този терапевтичен модел достатъчно добре е пригоден за хора с кармична обремененост, но той се преобръща за хора, които работят за своята изграденост и достигат до високите етажи на любовта и приятелството.
За този тип хора огненото приятелство е онази духовна ниша, която ги предпазва от негативната обремененост, а покаянието и молитвата се оказват техники за поддържане на това равнище на съществуване. И нека веднага да кажа, че между огненото желание да обичаш и любовта и приятелството като способност, разликата е огромна.
2.
Разговарям с моя позната от сайта, която хем се оплаква, хем не иска да възприеме това, което й казвам. Посочвам й горната логика и я подканям да я приложи. Волята й е почти сломена. Възприема информацията на инстинктивно равнище. Принуден съм да й кажа неща за състоянието й, които тя не отрича, но нагласата й е такава, като че ли нищо не зависи от нея. Насочвам я към публикациите ми под рубриката “Нормалното преживяване” и получавам уверенията й, че ще се заеме сериозно. Очевидно страданието, от което се оплаква се е превърнало в нейна постоянна ниша на съществуване и й е нужен първоначален тласък, за да поеме по пътя към себе си, който път е загубен в многобройните разочарования в отношенията си с хората.
3.
Съгласен съм с Лазарев, че “Бог е любов” (с.103), което може да бъде разбрано правилно, че любовта е върховен етаж в развитието на човека. В тази връзка, представлява интерес да се знае, че, от една страна, любовта се възпроизвежда чрез съпреживяването, което предполага споделеност на емоционалния обмен от двама, а, от друга страна, любовта достига своя връх в любовта към себе си, което представлява сериозна трудност за удържане, когато възпроизводството на любовта е спряло, т.е. индивидът е влюбен, но сам.
4.
Страхът е тотално заболяване на човечеството и като начална стъпка автогенната тренировка върши работа за излизане от това състояние, макар, че корените на страха са социални и усилията трябва да се съсредоточават там. Моя позната от сайта ме попита с какво да започне. Тук ще трябва да се съглася с Лазарев за огромната роля на разбирането на дискутирания въпрос, за разбирането като способност на индивида. В България има изградени много йога-школи които могат успешно да дадат първоначалната ориентация към това какво да се прави, а тук ще посоча следното. Целесъобразно е да се започне с изучаване на проблематиката, което предполага ориентация към някоя от съществуващите школи. Текстовете, които публикувам тук са една от възможностите в това отношение.
5.
Божественото състояние се постига по различен начин, но то трябва да се различава по своята равновесна устойчивост от всички видове екзалтации, които се постигат чрез вземане на опиати или чрез прекаляване с тренировките. Затова успешното навлизане в Източните техники, които вече са достояние на цялото човечество, предполага и наличието на компетентния съвет на Учителя. В тази връзка, не е трудно да се разбере, че книгите на Лазарев, какъвто и огромен опит да носят в себе си и колкото и да ми харесват лично на мен, като поле на научните ми търсения, не са добро ръководство за практическо действие, защото нещата са изложени по превратен начин, под който се крие рационалното зърно.
6.
Въпросът за вярата като носена в душата и като вяра към идоли и икони е съществен и той е намерил решение още в Библията, от която научаваме, че тези, които са се кланяли на външни идоли са били избивани, каквато участ сполетява и Аарон – братът на Мойсей. Лазарев измества отговора на този въпрос като защитава институцията на свещенниците (Вж.: с.109).
7.
Когато говори за вътрешната агресия и за програмата за самоунищожение, Лазарев засяга важния, но недостатъчно изучен въпрос за фрустрационните взривове, които почти не подминават мъжете. Вероятно тук е и коренът на онази болка, за която говорят много от жените-поетеси, свързана с пристрастяването към различни структури на съществуването при намален духовен потенциал. Подкрепям подхода на Лазарев, свързан с издигане на духовното до божествено като път на самотерапия за лекуване от различни заболявания.