 |  Тръгна дядо ми
прегърбен и мъничък
по своему срастнал
със земята,
щракна капана след него
уловил самотния му сън
сред стените.
Залитна тояжката
в ляво
подпряла перона
на последната гара.
Самоук майстор
на щастие,
пристегна летвите с обръчи,
подряза на две пъпки асмата
и отпи от нектара на времето.
Закъсняло слънце се вмъкна
в очите,
усмихна се почерняла земята
и в свитите му
по рачешки пръсти
проблесна късче от синьото
на топлото циганско лято.
Публикувано от aurora на 11.09.2006 @ 15:43:56
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Дядо ми..." | Вход | 9 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Дядо ми...
от dublet на 11.09.2006 @ 17:52:23
(Профил | Изпрати бележка) | Заглажда стихът ти бръчките на времето и извоюва най-живата победа над капаните - в сърцето ти!
Чудесен стих! |
]
Re: Дядо ми...
от Izabella на 12.09.2006 @ 10:03:58
(Профил | Изпрати бележка) | Щастие,
неподвластно на времето. |
]
Re: Дядо ми...
от I_naistina на 12.09.2006 @ 21:28:12
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | "щракна капана след него
уловил самотния му сън
сред стените."
"и в свитите му
по рачешки пръсти
проблесна късче от синьото
на топлото циганско лято."
това ми хареса най- много!! но и целия стих е много хубав!
поздрави!
|
]
Re: Дядо ми...
от nadya на 13.09.2006 @ 15:37:27
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Такъв съм го запомнила...
почернял от времето
и мъничък...изпразващ
тайно дамажанките
със гроздова.
Ръцете му удължени
от годините
не спираха да дялкат
летвите,които обло
се извиваха под чемберите,
а после кипваха
под сладостта на гроздето.
Псуваше си орисията,
а вечер в кръчмичката
оправдаваше живота си
на две, три чашки
от оная лютата...дето
после дълго пари
в свита шепите му.
Незаключената портичка,
го очакваше по тъмно,
да приседне под лозницата,
от времето на дядо му,
да припали с огниво
светлото си ,свито
в пожълтели вестници.
Сънят бавно,бавно идваше...
а после събуждаше
стъпките на баба ми.
Щастливи спомени от детството... |
]
]
Re: Дядо ми...
от nadya на 13.09.2006 @ 21:59:54
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Красиви са ръцете
на баба ми,
под пръстите
изваяни от времето
се раждат
ухаещи на лято цветове
втъкани в пастела
на годините.
Зад сините очи
се прокрадва сянката
на разлистената пролет.
Под стъпките й
цветният аромат
на детството.
да не пропусна и баба...нали вървят в комплект ;) |
]
]
Re: Дядо ми...
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 13.09.2006 @ 15:53:34
(Профил | Изпрати бележка) | Хубав стих, топъл......
Поздрави, Надя! :)))
Поздрави и на П.! ;))
_Z_ |
]
Re: Дядо ми...
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 15.09.2006 @ 15:42:53
(Профил | Изпрати бележка) | Насълзяващо очите стихче...
когато съм се раждала, и двамата ми дядовци вече са били починали... познавам ги само от вехтите им портрети, и ги обичам от сърце!
:-) |
Re: Дядо ми...
от nadya на 15.09.2006 @ 16:05:25
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Аз познавам само единият от дядовците си...
но той ми стига за трима,ама че инат беше,но си го обичам...
Много по-късно разбрах колко много ме е обичал и помагал,по свой си малко нетрадиционен начин...
Така се случи,че мама не можеше да ходи често при него/ходех аз/ и когато/макар и рядко/отидеше при него,той се обръщаше към нея с моето име...
:)) |
]
Re: Дядо ми...
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 15.09.2006 @ 16:52:24
(Профил | Изпрати бележка) | Все пак това си е било цяло щастие, да имаш жив дядо!!!!
Колко често оценяваме някой или нещо, след като го изгубим... И помисли, че има и случаи, в които все пак можем да си върнем човека...
Пак прочетох стихчето ти... страхотно е!
:-) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 858
ХуЛитери: 1
Всичко: 859
Онлайн сега:
