Нощта запалва черния си фар
и тръгва улиците да обхожда,
разнася силно аромат на нар
и вие се с газелена походка.
След нея се разлива тишина,
в която музика едва бълбука,
щурците свирят, но едва, едва
и в звуците тъга една блещука.
Звезди извиват ритуален танц,
с оранжевото лятото се сбогуват,
нощта върви към своя дневен бряг
и мачтата и трепетно лудува.