автор: homunculus

В такива нощи - казват -
вълците виели като псета;
Луната, сигурно, разголена
препъвала самотни сънища...
В такива нощи раждала се лавата.
Прииждали и приливите-прелъстители
за да заръфат камъка на някой бряг. И славата.
Търкаляла се пуста и прокажена, закръглено отвърната
и втасала. В такива нощи псетата си спомняли за волните си
дни на вълци и вият към надеждата за слънце.
А ний мълчим. До свойто
пълнодневие.