автор: angar

Напразно се опитваше Земята
да хвърли тъмна сянка връз Луната!

Засенчена едва наполовина,
луната бързо сянката премина

и продължава влюбено да свети,
в куплетите на лунните поети.

Струят спокойствие и тишина.

Кратунчанки, на чашка под асмите,
ергените обсъждат и момите.

Встрани от всички, тъжният Ангар
си спомня първата любов - Амар.

(Ангар е влюбен в не една жена,
ала Амар е "Лунна светлина"!)

Спят мравките. Единствено щурците
скрибуцат със цигулките в тревите.

И всички са щастливи! Само Ксиу,
че е луната светла, му е криво!