Ludiomil и Alisa
Дори не мога да намеря дума,
с която да те утеша наистина.
Спасението ще ни хрумне
и ще започнем с теб начисто.
Наздраве! Имаме бутилка
останала от разни други.
Останала ни е горчилка,
но утре пак ще се събудим.
Ти ще си търсиш очилата,
дано да виждаш по-различно.
И никой няма да заплаче.
Отива ни и необичани.
И сме си в старите си кожи.
Не искаме да бъдем млади.
Тази любов до невъзможност
е интересна на площада,
на няколко от глад умрели -
дано докопат нова клюка.
Когато с тебе остареем
ще ни разказват за поука.
Сега - Наздраве! И изобщо
ще се напием без причина.
Край с шантавите нощи!
На никого не сме обидени.
Вземи си само очилата,
а аз ще взема осем думи.
И ще отидем на луната.
Нали минаваме за луди...