автор: krissi

Обагрена от залезът на слънцето,
погалена, целуната от топлите лъчи.
Една жена приседнала, сама, унесена,
в ръцете нежни, флейта тя държи.
Сбогува се със циганското лято,
подрежда спомени от жарките му дни.
И музика напевна, тихичко в сумрака,
изплитат пристите, притворила очи.
Заслушах се във трелите проплакали,
тъга и болка, и копнежи там открих.
Една жена, останала със себе си за малко,
сбогуваше се, но очакващо със трепет,
настъпващата златна, златна есен...

Лицето светна, приповдигна разпилените коси
и лъчезарно, с топла обич, една усмивка ми дари!