 |  Печални, най-последни слънчогледи,
обърнали лица надолу,
поглед свели,
безбройни, черни пити
сякаш питат
земята:
- Ти ли взела си
на слънцето ни топлината?
- Ти ли изпи му светлината?
Унили, натежали слънчогледи,
в земята търсят слънчевите
длани
да им повдигнат тъмните лица,
да ги целунат по челата
преди жътва.
Печални, почернели слънчогледи
последното желание излели.
Публикувано от BlackCat на 06.09.2006 @ 21:01:24
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Печални слънчогледи" | Вход | 21 коментара (53 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Печални слънчогледи
от I_naistina на 06.09.2006 @ 21:17:43
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | "най- тежкия минор зазвучава
когато Слънцето ляга в есенен скут",
тогава,
когато се разбира,
че нищо не са ни отнели, че ние сме дали
и ще даваме!
така го усетих..
ох, Марта! .. |
]
Re: Печални слънчогледи
от dafna на 06.09.2006 @ 21:38:14
(Профил | Изпрати бележка) | Символизмът е прекрасна школа, през която трябва да мине всеки поет.
Потърси синоним на "печални", защото е много натрапчива алюзията с Яворовите теменуги /поне за мен/!
Поздравчета /-дръвчета/!:))) |
]
Re: Печални слънчогледи
от Dimi на 06.09.2006 @ 21:47:11
(Профил | Изпрати бележка) | Символизмът си е майстория и най-вече дарба. Не всеки го може.
Хубаво е много, Марта, и аз ставам печална като ги гледам, а сега особено със стиха ти с това силно внушение. |
]
Re: Печални слънчогледи
от libra на 06.09.2006 @ 21:54:48
(Профил | Изпрати бележка) | поздрав от мен с това -
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=53032 |
]
Re: Печални слънчогледи
от radi_radev19441944 на 06.09.2006 @ 21:57:03
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg | Тези слънчогледи много се нравят на поети и художници. Аз ,като прозаик, обичам само да чопля.
Да не се обидиш - хубави са... |
Re: Печални слънчогледи
от Marta на 06.09.2006 @ 22:00:29
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Това са едни крайни цветя. Отиват си някак със същността на твореца. Умеят да изглеждат много щастливи и изключително печални.
За чоплене също стават,..как да не. ;) |
]
Re: Печални слънчогледи
от alfa_c на 06.09.2006 @ 22:24:19
(Профил | Изпрати бележка) | Тъжнотия...
Ярка и натежала. |
]
Re: Печални слънчогледи
от Marta на 06.09.2006 @ 22:58:58
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Не се замислям особено като пиша точно в кое течение е. Така се получиха, символистични.
Отвреме-навреме влизам в тези образи. Съвсем случайно. Не е тенденциозно.
Което пък идва да докаже, че не е изчерпано това течение ;)).
Докато четем символистите, предполагам. |
]
]
Re: Печални слънчогледи
от regina на 06.09.2006 @ 23:01:22
(Профил | Изпрати бележка) | | ...,последно желание на смъртниците...Драматично. |
]
Re: Печални слънчогледи
от nironi (nironi@dir.bg) на 07.09.2006 @ 00:05:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Опитах в "лични" да ти напиша за твоите земегледи,за "ключалката",за други важни за мен неща-май не успях,затова излизам на светло.Има моменти, в които ме провокираш много приятно,за другото-пак бих опитал в лични! |
]
Re: Печални слънчогледи
от Izvor (aumen999@abv.bg) на 07.09.2006 @ 02:46:23
(Профил | Изпрати бележка) | :)))
Да беее -
верно черни...,
дръпнали завески
да дремнат зрънцата -
златен път ги чака!!! * )))
:))))))))))))
|
]
Re: Печални слънчогледи
от miglena на 07.09.2006 @ 09:56:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | ........ що ли ми се иска да кажа "Бог да ги прости" ... и в цялата печал ... че са натежали от много, твърде много слънчеви ласки ... и че поне за някои от тях прераждането другата година ще е реалност .... а останалите ще ни отдадат на нас частици от слънчевостта ... кръговратът е по-силен от тъгата ;) |
]
]
]
]
Re: Печални слънчогледи
от petkraski на 07.09.2006 @ 22:09:34
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish19/p_kraevski/index.html | Дордето храчките си кървави картечът
по синьото небе пилее, засвистял;
зелени в огъня се блъскат и си пречат
и падат ротите за своя подъл крал...
и т.н.
/"Злото"", Артур Рембо/
*
Сън огромен и мрачен
пак над мен се сгъсти:
спи копнеж неудачен,
спи, надежда, и ти!...
и т.н.
/***,Пол Верлен/ |
]
Re: Печални слънчогледи
от Marta на 07.09.2006 @ 22:25:48
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ръкавица ли ми хвърляте, уважаеми господине!?
ВПЕЧАТЛЕНИЕ
През сини летни вечери ще бродя по пътеки,
ще газя, боден от жита, по ситната трева:
ще чувствувам аз свежестта на свойте стъпки леки,
ще къпе волно вятърът там моята глава.
Ще бродя сам, безсмислено безгрижие понесъл,
но ще залей любов безкрай духа с руменина,
и ще отмина аз далеч - като скиталец весел, -
далеч, далеч в природата - щастлив като с жена.
Рембо
----------
Видения 4
Небе - куршумена безкрайност - отразено
през ледена кора в куршумени води.
Самотен коленичил на леда, смутено
през него гледам аз: ни слънце, ни звезди, -
ни ден, ни нощ, - безцветен здрач - мъгла. Безцветни,
край отражението мое сенки рой
минуват и не спират: сенки мимолетни,
залутани безцелно, жадни за покой.
Аз виждам своя образ там: изпод водите
държат подводни храсти в кървави бодли
челото изранено. Съскащи и зли,
през моите уста на хаоса змиите
подават сноп езици. Камък там лежи,
и камък остър на гърдите ми тежи.
Не съм аз там - не съм това - не съм! . . . Безцветни
край сянката ми шетат сенки рой,
залутани безцелно, жадни за покой. . .
Минуват сенки: в погледите мимолетни
и съжаление и уплах се чете.
минуват, заминуват и не спират те.
Яворов |
]
]
Re: Печални слънчогледи
от Marta на 07.09.2006 @ 23:06:23
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Имам Верлен и Рембо в превод на Кирил Кадийски, "Златорог". Но пред тях предпочитам Жак Превер. По-близък ми е. И особено в превод на Валери Петров.
Хубави са и преводите на Румяна Станчева.
Чудя се дали има преводи на Роад Дал на български, днес попаднах на английски сайт. Но познанията ми по езика са , меко казано, на ниво "назаднали";)
|
]
]
]
]
Re: Печални слънчогледи
от Marta на 07.09.2006 @ 23:55:40
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Разбрах. Аз предпочитам преводите на Кадийски.
Сега ме дърпа Роалд Дал, нещо се заинтригувах, но разбрах, че като изпиша правилно името му, има информация в търсачките. Има книжки, да. |
]
Re: Печални слънчогледи
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 07.09.2006 @ 21:38:19
(Профил | Изпрати бележка) | майсторски си описала тъжната картина, Мартичка !
Носиш природата в сърцето си :)
Прегръщам те! |
]
Re: Печални слънчогледи
от rajsun на 08.09.2006 @ 08:09:21
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрави от една обърната вече надолу
слънчогледова пита!
|
]
Re: Късни слънчогледи - ред.
от Marta на 08.09.2006 @ 08:43:01
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Венчални в черно, късни слънчогледи,
обърнали лица надолу,
поглед свели,
безбройни, тъжни пити
сякаш питат
земята:
- Ти ли взела си
на слънцето ни топлината?
- Ти ли изпи му светлината?
Унили, натежали слънчогледи,
в земята търсят слънчевите
длани
да им повдигнат тъмните лица,
да ги целунат по челата
преди жътва.
Венчални в черно, късни слънчогледи
последното желание излели.
|
Re: Печални слънчогледи
от butterfly на 09.09.2006 @ 14:45:17
(Профил | Изпрати бележка) | Пак по Ван Гог.
Харесвам също перуниките му, маслинената гора и пролетното дърво.
Чудно и тъжно! |
Re: Печални слънчогледи
от Marta на 09.09.2006 @ 19:36:53
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Не. По една съвсем истинска слънчогледова нива.
И аз харесвам ирисите му и сума ти платна със слънчогледи и други пейзажи и натюрморти.
Виж, портретите му не харесвам. |
]
Re: Печални слънчогледи
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 12.09.2006 @ 17:44:39
(Профил | Изпрати бележка) | Като тежко, печално танго възприех думите ти...
Тъжно, но прекрасно!
:-) |
]
Re: Печални слънчогледи
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 13.09.2006 @ 16:10:50
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html | Аз от символизъм не разбирам - знаеш...И от слънчогледи, също. Ама пописвам понякога : ) Че и почЕтвам тук-там : ))))) И понякога си намирам удобните отговори. Като този за вглеждането в красотата и алюзията към смъртта. Виж това :
От Красота се задушавам - ще умра -
О, Красота, бъди по-милостива!
Но ако днес се пада да издъхна -
пак в тебе моят поглед ще се впива.
Е. Дикинсън
Та, слънчогледите...май нямат избор... |
Re: Печални слънчогледи
от Marta на 13.09.2006 @ 18:18:44
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | сега ще се разровя из новите си придобивки специално в твоя чест ;)
То падна в моя поглед толкоз тихо,
че чух как долу се удари
и се разби о камъка
на дъното на моето съзнание.
Жестоката съдба аз още укорявам,
но не тъй както себе си корих
за позлатените, разпръснати дрънкулки
по моите сребристи плитчини.
Е. Д. |
]
Re: Печални слънчогледи
от Marta на 13.09.2006 @ 18:41:17
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | ;) важните неща понякога са затрупани под многогодишна шума
Приказка
Беше тихо до жестокост. И червено.
Помня нещо се откъртваше от мене.
Прилепите в утрото умираха.
Тежката им кръв фосфоресцираше.
До сърцето си един човек поисках
дръзко, като във митична приказка.
Радвах се на всичко, а не биваше.
Без да е дошъл той вече си отваше.
Устните ми изгоряха в жаждата.
А светулки тъмнината раждаше...
Д. Баева
поздрав! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 843
ХуЛитери: 3
Всичко: 846
Онлайн сега:
