автор: sYco

ТиНеСи обича да усеща слънцето
на върха на езика си.
когато денят стане прекалено остър,
толкова празен, че дори изтънява,
нали знаеш -
прашен,
те спасява само концентрираната
светлина в дланите.
ТиНеСи обича да се крие в извивката
на всеки глас ( даже твоя),
в последната гласна,
последния дъх,
последната секунда
преди да прескочиш в друг момент,
за да забравиш колко леко се спуска
а-то по устните.
ТиНеСи ти продава празно пространство,
едно премигване време,
жълтия път към Сингапур
и тръпчивата си подправена кожа
като доказателство -
човекът до тебе не е спасител на дребно.
тя носи две слънчеви дози утеха
топли ударни усмивки,
(а не рапилени парчета счупено огледало),
в които да гледаш себе си -
защото ще искаш да видиш,
о да, ще искаш -
как нейните прави коси падат
върху твоето фино лице.