автор: roza1

на майка ми

Мамо, спиш ли?
Знам, че ме сънуваш
със сълзи миеш нощните стъкла,
за да е светло
щом при теб се върна
виновна малко,
но винаги добра.

Любовта на никой не прощава
разбрах го мамо,
по белите коси,
които някога боядисваш тайно,
за да си все красива
и да не не личи,
че били са грижа бяла
двете дъщери..

Далече съм- така се случи..
Искаше ме близка. Знам.
До сърцето да съм ти.
Пораснах мамо неусетно..
И моето дете при мен не спи.

Ще се връщам!
Вярвай ми, че искам!
Нали пътеката до теб блести.
До тебе винаги било е светло
и винаги навън ме чакаш ти.

Ухае ми на питата, която
единствена умееш на света,
която със усмивка ми поднасяш
щом хлапна пътната врата.

Не плача, мамо.Няма нищо!
Слънцето блести...
Добре съм, знаеш!
В душите женски
се случва
от любов да завали..


05.09.2006