автор: nironi

Приятелю,
виж
морето реве
никнат му зъби

на облаците памперса пропуснал вече

и този изгрев с вечно зачервени сливици

Майката и Таткото къде са

инвитродни-все повече близнаци
еднояйчни


Къде изчезна времето когато
Ден за Ден бе
Авел за Каин

когато поезията не се пишеше
а се живееше
когато жената се събуждаше в розовото си легло
и знаеше,че има всичко на света
а нямаше дори и роза
когато мъжът не беше още мъж
но беше по-мъжествен

Приятелю,
виж
пак нощта ни смуче като цигара
като бутилка отдавна да се е изпикала
в душите ни
или някъде другаде в равното

виж морето
виж бивните му