автор: josefinne

Сара застана пред вратата и се поколеба. Погледна встрани - коридорът беше пуст, добре осветен, постлан с червена пътека. „Клиентът е наш цар" гласеше мотото на 4- звездния хотел. Всичко изглеждаше спокойно и тихо.
Вратите се редяха една след друга, като клонирани войници на пост - 4А, 4Б, 4В... Тя погледна отново тази пред себе си. Златните букви върху нея просветнаха леко на фона на кремаво - бялата врата като в приказка, която изкушава. 4М. Сара се усмихна някак нервно, въпреки че все още нямаше кой да види усмивката й, вдигна ръка, колебливо я сви в юмруче и се поколеба за последен път. Затвори очи, въздъхна, някаква мисъл сигурно премина през главата й. После решително ги отвори, погледна смело и почука. Звукът се разнесе остро в празния коридор и се заудря в стените, които го погълнаха. След секунди отвътре се чуха стъпки, а скоро и прищракване на ключалката от другата страна на вратата. Тя се открехна и лъхна мек аромат на ванила. Сара веднага го усети, а когато вратата се отвори напълно, сякаш се завихри около нея и я обля цялата. Мъжът пред нея се усмихна палаво, подпрян на вратата. Пред него стоеше около 16-годишно момиче, с червеникаво - кестенява коса, светли очи и черна, проблясваща на светлината къса вечерна рокля. Високите токове караха крехките й крачета да се напрягат, но това ги правеше още по-изящни. В първия момент му се стори нисичка, но после се усети, че тя е едва на 16 и не е манекенка - той се движеше в модните среди и бе свикнал момичетата да са дори по-високи от него, слаби до счупване, кокалести и арогантно нахални. Сара се усмихна в отговор. За нея това беше смелата й усмивка, на него му се видя закачлива, дори малко скромна .Сигурно бе доловил притеснението, което пламтеше в крайчеца на устните й:
- Здравей, Сара, радвам се да те видя! Заповядай, чувствай се като у дома си - покани я той и се отдръпна от вратата.
Тя не се поколеба повече, промуши се пред него, без да го гледа в очите през тясната врата, но достатъчно близо, за да усети дишането му върху голите си рамена. Пред нея се разкри прекрасна гледка - апартаментът беше един от най-луксозните в хотела - огромните му прозорци представляваха половината от него, но сега бяха нежно завити с винено-червени завеси и само между тях проблясваше нощният град. Килимът беше мек и пухкав - това Сара усети първо, когато стъпи на него. Не бе свикнала да ходи на високи токове и изведнъж почувства облекчение в стъпалата, когато обувките сякаш потънаха в меки възглавнички на пода. Погледът й се спусна по шарките му - бледо сини и сиви криви по нежно бяло. Те поведоха очите й към ниска, черна масичка пред прозореца, наобиколена с огромни, меки кресла и диван в цвят подобен на този на завесите. Тя се усмихна и се обърна към него. Той все още стоеше до вратата, която вече беше затворена. Тя не бе чула. Стоеше и я гледаше как се впечатлява от разкоша, на който той бе свикнал, и се любуваше на нея. Естествените й форми нежно се загатваха под вечерната рокля. Те му се сториха изключително сочни, защото кокалестите му приятелки винаги се стараеха да добият почти нематериални форми и не допускаха подобни своеволия като закръглено дупенце. А той как бе копнял ... Замечтана усмивка се беше плъзнала по лицето му.
- Прекрасно е! - каза тя, възхитена .
- Ти си най-прекрасното нещо тук - отвърна той, без да лъже за себе си. - Всичко останало са просто ненужни вещи.
Тя се изчерви, комплиментите му значеха много за нея, все пак с това си изкарваше хляба - женска красота.
- Нека ги изключим от интериора и да оставим само слабо да напомнят за себе си... - продължи той, докато правеше няколко крачки встрани, за да стигне ключа на лампата. Завъртя го и светлината се приглуши. Изведнъж тя видя скупчените на групички на няколко места ароматни свещи - ароматът на ванилия се носеше от тях, сякаш бяха цветя. Тя не можеше да го изпусне от поглед, а той свободно посочи с вял жест към масичката и сам се запъти към бара в десния край на апартамента. Сара се завъртя почти на токовете си, чантичката й се врътна след нея и тя бързо се намести на дивана, за да може отново да впери очи в него. Когато направи това, той вече се беше вмъкнал зад бара:
- Какво ще пие прекрасната ми гостенка днес? - усмихна се той, готов да поеме поръчката й. Сара се усмихна също, но повече за да спечели време. Не искаше да се изложи:
- Вино, благодаря.
- Червено или бяло?
- Червено.
Той извади от под бара бутилка „Каберне", а две чаши вече стояха пред него. За себе си наля уиски. След това сръчно понесе двете чаши към нея, мушна се покрай едното канапе и седна до нея. Подаде й чашата и вдигна жест за тост.
- За теб, прекрасна!
Тя не каза нищо, просто вдигна чашата си в отговор на неговия тост и отпи малко. Настъпи момент на мълчание. Не знаеше точно какво да каже, нито какво да прави. Чувстваше се неловко и несигурна така. А той просто се наслаждаваше на невинната й несръчност в подобни ситуации. Знаеше, че за първи път преживява, знаеше, че се държи съвсем непринудено и искрено. Беше му безкрайно интересно, защото подозираше, че за първи път някой да се държи естествено пред него на подобна среща. Тя знаеше, че това е нещо като неофициално интервю, за да прецени той дали има данни за модния подиум като фотомодел. Той знаеше, че не е точно така и макар тя да подозираше какво може да поиска тази вечер, не бе решила дали амбицията й е по-важна от честта. Той знаеше какво да направи, за да разреши дилемата й в своя полза. Сега просто се наслаждаваше на притеснението й, а желанието му към нея се изпълваше с всеки отделен миг, в който я поглъщаше с очи. Накрая тя наруши мълчанието и нерешително започна разговор:
- Аз... Нямам опит в тези неща. Искам да кажа... Никога не са ме снимали професионално, но всички казват, че съм изключително фотогенична. Те не са професионалисти като теб, разбира се, но когато ти...Ми предложи да се видим... бях на седмото небе...
Той не я слушаше, беше чувал подобни приказки, симулиращи възторг, примесени със сладникави комплименти, нарочно заучени тафтологии, които ужким да свидетелстват за притеснение и естественост много пъти и въпреки че тези извираха право от душата на момичето, не го докоснаха. Изпълнението дори за момент му се стори слабо. Ако гърдите й нервно не се издигаха и снишаваха в синхрон с бесния ритъм на сърцето й и издаваха реално вълнение, щеше почти веднага да я отпрати. В неговия бизнес имаше повече театър, отколкото на Бродуей. Въпреки че я гледаше право в очите, кимаше разбиращо като приятелка, на която тя излага любовните си проблеми, цялото му същество беше съсредоточено в периферното му зрение, с което наблюдаваше откритата плът на това вълнение. Тя продължаваше да говори за мечтите си, за детските си спомени, за идеите си за модата. Накрая той я прекъсна с мек като цвета на уискито тон:
- Нека не говорим тази вечер за работа, мила - усмивката стопляше още повече чертите на лицето му. - В моя занаят модата е само половината от работата. Важен е имиджът, важно е как се държиш в обществото. От това зависи на кой подиум ще дефилираш. - Очите не момичето светеха сякаш й говореше самият Джорджио Армани. Желанието да изглежда перфектно в тясната рокля я бе накарало да не хапне нищо през деня и сега макар и не многото алкохол се вливаше право във вените й и замъгляваше съзнанието й. Стори й се, че около него се появява меко сияние като в стар романтичен филм.
- Дръж се естествено, не се притеснявай пред мен, ние сме приятели, нали? - продължи той и всяка негова дума я омайваше.
- Да... - Едва пророни тя. - Както кажеш.
- Не, хайде да не говорим - да потанцуваме. Глътни това... - и той посочи с поглед чашата й.
Двамата наведнъж допиха останалото в чашите си, той отиде до аудиосистемата, избра един диск и го пусна. Меки звуци на пиано изпълниха стаята и един нежен женски глас запя на италиански. - Любимият ми диск - обяви той още с гръб към нея. После се понесе по звуците и с плавни движения се приближи до нея, поклони се ниско и смирено пожела с жест ръката й. Тя не можа да сдържи широката си усмивка и с радост му я подари. Мъжът внимателно изчака да се промъкне между масичката и канапето. Леко омаяна, тя закачи с роклята си чашата и тя падна на земята. При падането няколко червени капчици като девствена кръв се разсипаха на белия килим. Сара видгна чашата, която не се беше счупила , но го погледна с ужасен поглед заради килима. Той сякаш повдигна леко рамене, а без думи й каза „ Килимът не е мой, и той, и стаята са под наем." Когато и двамата вече бяха в откритото пространство, той я изведе с нежно завъртене, което завърши в прегръдките му. Тя обви ръце на раменете му и го остави да ги носи в такт с леката музика. Струваше й се че се носят не по килима, а в облаците. Той сложи ръце на кръста й, при което тя потрепна, въпреки че едва я докосна. Песен след песен, те не говореха нищо, той просто я понасяше в новия звук, а тя имаше чувството, че се влюбва в него. Познаваше го едва от няколко дни, той беше повече от 15 години по-възрастен от нея, но беше толкова красив, мъжествен, а в същото време нежен. Докато беше склонила вече глава на рамото му и вдъхваше аромата на скъпия му парфюм, мислеше, че той е идеален. Знаеше, че никога няма да го има за себе си, но искаше да се отдаде на този прекрасен момент напълно, без да мисли кога ще свърши. Искаше го така силно, сякаш тази нощ ще бъде целият й живот и тя трябва да го изживее пълноценно. Дъхът й леко го гъделичкаше по врата, а той галеше разпуснатите й коси и подреждаше разбърканите кичури. Струваше му се, че тя е дете, което успокоява за сън в един момент, а след това усещаше допира на гърдите й до тялото си и осъзнаваше, че не е. Тя бе най-прекрасното същество на земята - нито дете, нито жена и все пак и дете, и жена. Прекасните звуци продължаваха да ги галят с най-нежни тонове. Той се наведе към нея и зашепна думите в превод в ухото на Сара: „Моменти на нежност, моменти любовни, върнете се, капки от извора на моя живот. Моменти на нежност, моменти любовни, завинаги ми обърнахте гръб, отидохте си с него. Грешна, грешна ходя по земята, защото поверено ми бе едно сърце, а аз не го опазих. Моменти на нежност..." Вече усещаше как тя се отпуска в прегръдките му. Ръката му се заизкачва нагоре по тялото й, погали голия й гръб, раменете, прехвърли дългите й огнени коси от едната страна, погъделичка шийката й и обърна устните й към себе си. После нежно я целуна. Жената продължаваше да пее, но те бяха спрели да танцуват. Тя сключваше по-плътно ръцете си около шията му, а неговите ставаха по-смели по тялото й. Песента свърши и започна една по-бърза. Той плъзна ръцете си под дупето й я вдигна. Сара не преставаше да го целува, не се възпротиви, не мислеше за нищо, просто чувстваше, че всичко е идеално. Той я понесе към другата стая, Сара само усети лекото завъртане, което той направи, за да премине през вратата. После усети, че я спуска надолу и отново мекия килим под краката си. Тя отвори очи още в прегръдките му. Той я целуна по бузата. Не искаше да я насилва, искаше тя сама да желае всичко и това да е повече от ясно. Тя се свлече на леглото, седна и заразвързва обувките си. Една от каишките се заинати и тя погледна малко отчаяно към него за извинение. Той приклекна и внимателно, сякаш винаги е правил само това, разкопча каишката и събу обувката й. Сара се почувства като Пепеляшка, а той беше принцът, който само че не обуваше, а събуваше обувката й. Погали я по прасеца и отново я целуна по устните. Тялото му упражни съвсем леко напрежение, но тя разбра и подаде на леглото. Той легна върху нея. С една ръка се беше подпрял на мекото легло, а с другата галеше бедрата й, промъкваше се под късата рокличка. Тя рошеше косата му и страстно го целуваше. Той започна леко да я избутва към центъра на огромното, пухено легло, а тя му помагаше, като се приплъзваше сама по сатенената покривка на леглото. „Всичко е съвършенно" - мислеше си само, но в този момент се чу странно тракане и пиукане. Той се надигна като заек, предусетил опасност. Обърна се към нощното шкафче, от където идваше звука. Там беше оставен мобилният му телефон , който той предвидливо бе извадил от джоба си, докато я чакаше да си събуе обувките.
- Извинявай, забравил съм да го изключа - измънка бързо той, стана пъргаво, грабна го и почти изтича в другата стая.
„Е, почти идеално" - каза си тя на ум, когато се надигна на лакти и го проследи как излиза от стаята. Огледа се - и тази стая беше голяма, но почти цялото й пространство бе заето от високото, пухено легло, покрито с бял сатен. Пред нея отново имаше огромен прозорец с дантелени завеси, зад които прозираше нощта, на отсрещната стена бе опрян нисък скрин, над който бе закован огромен пирон. Той стърчеше някак странно самотен там, на празната стена. Погледът й премина надолу и до скрина тя видя счупено огледало, явно свалено от пирона. Нямаше време да оглежда повече, защото той се върна с бавни крачки, застана на вратата, загледан в телефона си - тя видя, че се опитва да го изключи. Когато успя, я погледна , просещ извинение. Тя се усмихна, като котка пролази по леглото, застана пред него и му взе телефона. Пресегна се и го остави на скрина до нея. След това го погледна похотливо, боцна го по нослето с показалец и го спусна надолу през устните, брадичката, врата му, гърлото и се спря в ризата му - небрежно разкопчана до второто копче.
- Знаеш ли, че счупеното огледало носи 7 години нещастна любов? - попита бавно тя, докато разкопчаваше ризата.
- Но, явно от утре, скъпа. - Отвърна той, а гласът бе преизпълнен с желание.
Двамата отново захапаха устни в страстна и ненаситна целувка. Той смело бръкна под роклята й и свали бекините й. Те се плъзнаха по нежните й крака и се проснаха сякаш убити на пода. Но никой не мислеше за тях. Усещането за топла, женска плът по голите му гърди го възбуди още повече и той вече нямаше търпение. Хвана я отново, а тя го обкрачи през кръста. Но не я занесе до леглото, а я постави да седне на ниския скрин до тях. Не откъсваха устни един от друг. В израз на неистиво желание, той страстно галеше краката й, а после преминаваше през кръста или гърба към гърдите, хващаше нежната шийка и като вампир целуваше врата й. Тогава тя притваряше очи и нямаше търпение отново да вкуси устните му и да вплете езика си с неговия. Ръцете й несръчно потърсиха копчето на панталоните му, а после свалиха ципа. Панталоните сами се свлякоха на пода. Той свали сам бельото си , тя усети как той направи крачка и с крак ги отхвърли, за да не му пречат. Вече и двамата предвкусваха екстаза на любовта. Той спусна отново ръцете си на кръста й и я погледна. Няколко секунди стояха така, вгледани един в друг. Той нарочно повишаваше напрежението, удължаваше очакването, за да е по-силно удоволствието след това. Искаше да се увери, че не се е разубедила. Но тя не се колебаеше вече ни най-малко. Сама не издържа на малкия психологически трик, който той прилагаше. Протегна ръка, погали го нежно. Вече и той не можеше да изчака нито секунда. Дори да беше станало земетресение, той нямаше да й позволи да си отиде вече.
Целуна я отново страстно, а след това силно с грубостта на страстта я бутна назад и тя се облегна на стената. Издаде странен гък, който го накра да вдигне поглед. Очите й гледаха някак страшно, изцъклени, не можеше да си поеме дъх. Ръцете й безпомощно правеха знаци, сякаш вече не се подчиняваха на мозъка й, а сляпо се носеха по собствена воля.
- Какво? - запита той, първоначално разочарован от странното й държание. - Какво? - в тона му сега се беше процедил страх. Той се дръпна. Тя не се изправи - Какво??! - Дишането и сърцето му се ускоряваха с всяка секунда страх. Не можеше да разбере нищо. В следващия момент ръката му сама се насочи към рамото й и леко я дръпна към себе си. Зад нея се откри възголемият пирон на огледалото, сега облят в кръв. - Боже, Господи! - почти изписка той.
Веднага я хвана на ръце и я постави на леглото. След това отново го заобиколи, грабна телефона си, ядоса му се, че се включва толкова бавно, захвърли го на земята и се затича в другата стая; спъна се в килима, залитна, но не падна, а продължи. Сграбчи телефона и завъртя номера на Бърза Помощ. Тя едва го чуваше през болката. Лежеше на леглото, всичко й причиняваше болка, не можеше да диша, без да я прорязва ужасно и още по-силно. Кръвта й се стичаше по шевовете на сатена и не можеше да попие. Аленото ярко контрастираше с белия цвят на скъпия плат, а в очите й избиваха сълзи от болка. Той се суетеше в другата стая и подканяше онези да идват по-бързо. Не го интересуваше тя, но знаеше, че ако умре, животът му е погубен. Блъскаше главата си с ръце, молеше се горещо, устните му шепнеха обещаващи думи и молби... Напразни...
Зад очите й заиграха образи, първо разбъркани и откъслечни, те изведнъж започнаха да се подреждат. Странни, изкривени, но все пак ясни - откопчаната му риза се спуска по голото му добре оформено тяло, пръстът й се закачва в деколтето на ризата му, двамата се целуват в хола, танцуват, седят и говорят на дивана, тя го гледа запленена, пият, той й се усмихва зад бара, той седи на вратата, тя пред нея, тя се колебае дали да почука...
Юмрукът й отново беше свит и тя затвори очи. Някаква мисъл прескочи през главата й. Тя отвори очи и погледна решително, а след това каза на бялата врата със златните букви „Аз обичам приятеля си, какво за Бога правя тук!?" Сара се завъртя, чантичката й се завъртя след нея и бавно и мъчно на високите токове закрачи по мекия червен килим обратно към асансьора. Беше направила едва няколко крачки и стигнала до края на другата врата, когато се чу някакво думкане от стая 4М - огледалото беше паднало и се беше счупило.