Този текст е версия на струнната теория, разказана на Дрянко Музикант и на Чародейката.
Би могъл да послужи за обяснение на някои части от текстовете в "Чук на вампирки"
Материята е една измишльотина. Пространството се завихря и всеки вихър ни изглежда като частица материя. Това е част от фундаментите на струнната теория. В литературата (дай на гуууууугла да потърси) можеш да намериш много обяснения на тази теория и чрез тази теория на света и околностите. Но всички тези обяснения се опират на уравненията на струните в континуума на пространството.
Голям принос в струнната теория внесе проф. Тара Понтьо през първата половина на 27508 година от сътворението на света. Той предложи 65537-мерен модел на дискретно пространство (както добре е известно, на микрониво всички явления са дискретни, квантови и никоя частица не може без съгласието на съседите си да се промени). Основата на неговите разсъждения би могло да се разкаже така:
Ако са непрекъснати полета, то във всяка точка от пространството има безкрайно много различни полета от всеки източник във Вселената. Понеже повечето полета са пулсиращи, то би трябвало да се очаква (следват 703 страници изчисления), че с вероятност около 0,37 всеки час биха избухвали микро звезди във всеки що-годе цял чорап. Експериментите, очевидно не потвърдиха такова явление дори и на фабрично нови чорапи.
Следователно полетата не са непрекъснати, а дискретни и много далечните, по сметките на разсейването, не влияят въобще на никакъв чорап. Делейки пространството на константата на Планк, проф. Тара Понтьо получи една приемлива конструкция, която моделирана на най-новият Крей дори обясни честотата на възникване на двойка фотони от вакуума.
Следващата стъпка в разсъжденията на проф. Тара Понтьо беше, че полетата са дискретни, защото пространството е дискретно. Следователно дробни точки на пространството не съществуват, на пример между точките 3 и 4 няма никаква точка, а от там и никакво поле не може да се реализира в 3,5.
Точките на пространството съгласно Тара Понтьо са свързани по няколко чрез Струните на Енергията. Както добре можете да видите на всяка китара, всеки две точки определят една струна. Като има енергия, тя трепти, т.е. свири. При трептенето си докосва други струни и така предава енергията си. Но и в момента на докосването променя мелодията си.
И така, цялат Вселена пее своята песен. Това е един могъщ хор, който непрекъснато променя мелодията, но запазва хармонията.
Виж го на примера с дървото. Ако нищо не го засенчва, то расте право като струна и на определени интервали пуска клони, клоните пускат свои клонки в същата тоналност, клонките - листа в друга тоналност, но съзвучна с тази на клоните... и докато расте пропорциите между клоните остават същите.
Виж го на примера с галактиките. Орбитите на планетите около своите слънца са струни, но хванати в кръг. Орбитите на слънцата около "центъра на галактиката" са подобни струни. Орбитите на галактиките....
Кръговите струни, казват някои от специалистите, са стабилни. Дори някои от тях не обръщат внимание на пространството. Но не е точно така. Заслугата на проф. Тара Понтьо е, че за кръговите струни той въвежда центъра на кръга като отправна точка. Така дървото се развива по хармонията на две точки, която прераства в хармонията на 3 точки...
И ето я песента на гората. Тръгнала от едно зрънце (една точка, размерност 0), от един кълн (две точки, размерност 1), клонка (3 точки, размерност 2), .... непрекъснато увеличава размерностите, включва нови и нови струни в мелодията, за да узрее първият плод на оркестъра. Есента фанфарите на дърветата пеят, а хармонията казва, че наближава пауза.