автор: homunculus

Събличам си
черупката
и тръгвам.
И никой
няма
да
помилва
седефа
на мълчащата
и вътрешност.
И в шепота
и никой
няма
да напява
дъгите
на
самотните
си сънища.
Цветя
свенливо
ще
покрият
безумството
на острите
и ръбове.
Не
се
научих
охлюв
как да бъда.