автор: paparakapv

Не крий усмивка
в сянката на думите
по-скоро ми разказвай...
за накъсаното дишане
в притворените клепки на душата ми
и електричеството парещо
в косата ти,
която хапе
нервният ревер
на ризата.
и пръстите танцуващи
по устните.
крещящите ми устни
за докосване.
изпълваш ме с детинско
изумление.
Когато синьото се рее
във очите ми
а кожата ти се черви
от искане...
ще те обичам.
Такава те видях
и ще те помня
до третото прераждане.
Пиши го вечно.