автор: veniamin

Смъртта е благотворна -
тя ни избавя от мислите за смъртта.
Ж. Ренар


Странен живот. Докато в Катманду
се ражда сестра ми, аз умирам на път за „Пирогов".
И краят ми се превръща в ново начало.

Но защо са тези сълзи? И мъртвите морета,
препълнили съдбите ни?

Към мен се приближава гробар,
умрял в същите гробища, в които ще бъда погребан.
Изважда бутилка пелин и казва: Преливай,
ние мъртвите се молим за живите.
Само ние знаем, че смъртта е прекрасна,
облечена в синята си рокля на бели асфоделии.
Да. И лудите също.
Но ти вече не си от тях.