автор: meiia

Омагьосах си думите
и ги пратих по тъмно
да ти шепнат безумия,
да изчезнат по съмнало.
Цяла нощ да те галят,
да те стряскат и мъчат.
Щом нощта запреваля,
да осъмнеш облъчен
с тази тяхна магия.
Ах, защо съм щастлива!
Все във думи се крия,
а съм си самодива.
Събуди се избранико!
Позволявам ти вече.
Усещаш се странно
ти на мене обречен.
Думи трудно обратно
може някой да вземе.
Силата им трикратно
се вселява и в мене.
Аз обречена също
се събудих на тебе.
Думите имат същности.
Те печелят победи.