автор: victoria

Любовта си отиде, ей така, на инат,
и сега в сърцето ми е леден мрак,
красиво слънце до вчера са смееше,
и безгрижен вятър в небето пееше,
а днес слънцето рони горчиви сълзи,
и безпесенно небето отровно мълчи.
Дори и луната е с облачни очи,
въздиша тъмно в светлите ми коси,
с моята болка и нея я боли,
но не може с нищо да ме утеши.
Не, няма след любовта да тичам,
"върни се" - унизително да изричам,
горчивия спомен ще измия до бяло,
ще изхвърля и старото огледало,
ще си купя нова рокля, нови обувки,
ще се излекувам с нови целувки.