автор: alef

Безшумно стъпвай, не събуждай
задрямалата нежност...тишина.
Раздадена - разграбена безбрежност
сънува океани самота.
Присвила се е леко на дивана.
Не я разпитвай, не рови!
Превърнал се е шепота й в пяна
и скоро е затворила очи...
Помилвай я по пясъчните устни
във шепа я събирай и пази,
от бриза да не се разпръсне...
Но нека малко да поспи...