Чудно е как единствен лъч
сред клепките да блесне
и пак е всичко детска глъч,
и пак е всичко лесно.
Чудно - мигът добива плът
на тази светлина менлива.
Лъчът ми очертава път
и после го размива.
Чудно… Живец и яснота
изгубя ли нейде тъдява,
сетне трептене на листа
света ми обяснява.
Чудно как се разтворих в този ден
и станах част от всичко.
Пристъпва залез подир мен
със розови петички…