автор: thebigplucky

Познат ми е профилът ти - сънувал съм го нощем.
И вълните на косите ти съм галил с цвят на мокър пясък.
Заравял съм се във прегръдките на топлото ухание -
споменът за формите, застинал дълбоко в съзнанието ми, не е забравен.
И цветът на очите ти - като море с водорасли.
И силата на погледа, спиращ дъха.
Устните, вдъхващи неустойчиви състояния,
стаена мъжка бяс за неосъществено пожелаване случило се отдавна.

И гласът ти познавам - шокиращ тембър и дълбочина.
Познати думи, казани по начин познат, преравят душата ми -
заблестяват в тинята отражения на неоткрити диаманти.
Жестовете, езикът на тялото, изнервящите неказаности.
Гривната, пръстенът. Верижката на врата ти.
Шалчето небрежно галещо те, донякъде и двама ни.
Докосващото всяка фибра ухание.
Познатият чар.
Маникюрът, бледокремав. Пръстите, играещи с чашата...

Мисли прогарят в съзнанието петната от времето спряло.
Спомени станали и нестанали се блъскат обезумяли. Полудявам ли...
Искам да дочакаме заедно залеза.
Да пропилея богатство, така и несбрано.
Да заложа всичко на една карта.
Да пропия остатъка живот, без теб - жалък.
Песен да напиша, прекрасна...

Светът ще е несъвършен и след нас.
Без нас ще е с една история по-малък.
Страх ме е. Нелепа ситуация ни срещна в неповикан час.
Усмивката ти снизходително пропълзява -
дар от младостта ти непокварена
за посребрените ми мъдрости над чашата коняк.
Пият ли го още това?!..
Страх ме е да ти разкажа за истините, скрити зад чашата.
За болките неказани,
каращи ме да посягам към това, което ме убива бавно.
Страх ме е да ти призная,
колко много приличаш на майка си
отпреди двадесет и няколко...