 |  ....а не спряхме за миг да обичаме"
А.Д.
в клони на сутрешни храсти
разлисти ръцете си лятото
двойно
до дъно погълнати
изтръгна от себе си
коренни граници
говореше без колебание
колко сме живи
далече от кожите си
колко трайна
и колко нагъната
е чертата на прашните
помисли
без смелост останаха
най- дръзките
близки
заспуска се после завесата
залезно- крайна
за да са златни преградите
по път през потоци
от стръмни нагони
не
не текат наобратно
реките ни
дъждовете се вдигат
от локвите
и привично е
и нищо особено
и толкова смъртно е
колкото
да знам
че
поне по веднъж оцелявахме
необичани
Публикувано от BlackCat на 24.08.2006 @ 07:02:22
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "сонатно лято" | Вход | 8 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: сонатно лято
от miglena на 24.08.2006 @ 11:24:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | ... то усещането, че "оцеляваме" идва именно в моменти, когато сме не/до/обичани ... иначе го наричаме "радост" и "наслада" и все медени такива ... а другата страна на монетата за мен е, че точно когато сме в състояние на "оцеляване" каляваме духа си, съзряваме, учим, за да се учат след това от нас ... затова не се "сърдя", когато ме оставят да "самооцелявам", напротив, тогава надскачам "старата себе си" и заживявам като "нова себе си" ....
А Ла Кастанедски: "магьосникът съзнава, че е САМ, заобиколен от една враждебна вселена, и се е научил да казва: Така да бъде!"
Има наглед противоречие между любов и обич, от една страна, и тази форма на магическо съзнание, от друга ... но животът на магьосника е изтъкан точно от такива привидни противоречия ... защото споделената самота на двама магьосници надвишава всички фантазии ;)))))) |
Re: сонатно лято
от I_naistina на 24.08.2006 @ 19:29:13
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | да. и всяка "нова себе си" е с все по- плътна готовност да обича въпреки всичко...
а мисля, че магьосникът казва "да бъде", защото
много добре знае, че именно в такива моменти Той ще започва да създава Сам заобикалящата го вселена... "бих ли запалила огън, ако не ми е студено" :))
противоречията са ми любими, също като крайностите))
радвам се да те видя, Магьоснице! :) |
]
Re: сонатно лято
от miglena на 24.08.2006 @ 20:04:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :))) магьосникът сам си създава преди всичко настроението ... ето едно "магическо" огледало, което съвременната наука създава по образ и подобие на уменията на магическата воля:
http://mei-mei.hit.bg/lica....doc
а вселените ... те си съществуват, магьосникът просто пътува из тях ... и ги изучава ... за него световете са безброй ... и като не му харесва в един свят, отива в друг :)))))) |
]
]
Re: сонатно лято
от butterfly на 24.08.2006 @ 18:52:34
(Профил | Изпрати бележка) | Може и по няколко пъти...
Не разбирам от ноти, мила приятелко, но пак си тъжна и в меланхолично настроение /това ми е поне ясно/
А ти обичай, обичай, няма лошо!!! |
Re: сонатно лято
от I_naistina на 24.08.2006 @ 19:39:07
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | не е нужно да се разбират ноти..
изобщо понякога си мисля, че няма нищо за разбиране
човек става свръхсетивен, когато обича и лесно се усеща всяка трапчинка в едно привидно гладко живеене..
хубаво е, че всичко си идва на мястото в един миг..
... и ти се усмихвам:) |
]
Re: сонатно лято
от Marta на 24.08.2006 @ 19:40:53
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | искам да ти напиша нещо хубаво, но съм толкова уморена
затова ще ти пусна стихотворение
Бряст
Силвия Плат
Познавам дъното, казва тя.
Познавам го с огромния си отвесен корен.
Ти от това се страхуваш.
Аз не се страхувам - била съм там.
Морето ли е шумът, който чуваш в мен,
неговите недоволства?
Или гласът на нищото, който беше лудостта ти?
Любовта е сянка.
Как лежиш и плачеш след нея.
Чуй - ето копитата й - избягала е, като жребец.
Цяла нощ ще препускам така, устремено,
докато главата ти стане на камък, възглавницата ти малка
морава.
Отеквайки, отеквайки.
Или да ти донеса звука на отровите?
Тази огромна тишина е дъжд сега.
А това е плодът му - тенекиенобял, като арсеник.
Изстрадах зверствата на залезите.
Обгорени до корен,
червените ми влакънца пламтят и не помръдват, една ръка от
жици.
Сега се разпадам на парчета, които политат наоколо като трески.
Вятър от такава ярост
няма да допусне свидетели - трябва да крещя.
Луната, също, е безмилостна - ще ме влачи
жестоко, оставайки без успех.
Сиянието й ме поразява. Или може би аз съм я уловила.
Ще я пусна да си ходи. Ще я пусна да си ходи.
Смалена и плоска, като след основна операция.
Как лошите ти сънища ме обладават и даряват.
Обитава ме вик.
Вечер той излита
като търси, с кукичките си, нещо, което да обича.
Ужасена съм от това тъмно същество,
което спи в мен;
цял ден усещам леките му, пухести премятания, злобата му.
Облаци минават и се разпръскват.
Нима това са лицата на любовта, тези бледи безвъзвратности?
И за това ли тревожа сърцето си?
Неспособна съм на повече знание.
Какво е това, това лице
така убийствено в примката от клони? -
Неговата змийско-отровна целувка.
Тя вкаменява волята. Това са усамотените, бавни грешки,
Които убиват, които убиват, които убиват.
|
]
Re: сонатно лято
от Dimi на 24.08.2006 @ 20:15:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Чудесно е, И, такава образност е за благородно завиждане!)) |
]
Re: сонатно лято
от libra на 25.08.2006 @ 21:40:23
(Профил | Изпрати бележка) | образно, наситено като цвят и
"и привично е
и нищо особено
и толкова смъртно е "..
и без повече коментар..
и без тва съм съзерцателна напоследък..
усмихна ли се вече)
ако не си, айде започвай ))
|
Re: сонатно лято
от I_naistina на 25.08.2006 @ 22:02:20
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | усмихнах се повече даже)))
майка ми все ми казва "каква си такава, бе, един ден летиш, на другия си забита в земята" )))
съзерцателността ти особено ме радва )))
(и в случая и по принцип:) ) |
]
Re: сонатно лято
от libra на 26.08.2006 @ 00:04:33
(Профил | Изпрати бележка) | мен пък ме радва усмивката ти..
бе то това съзерцание не ми е много присъщо, точно пък аз дето се наричам движение в движението, ама ей на появи се )...
старост нерадост..октомври идва..и т.н.
:))
|
]
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 810
ХуЛитери: 2
Всичко: 812
Онлайн сега:
