автор: sradev

Бурено чу една гръмотевица и се скри в близкото кафене, за да не го удари гръм.

Съвестта му беше чиста и той добре си съжителствуваше с нея, но често беше чувал пожеланието "Гръм да те удари!" и за всеки случай (може и някой от високостоящите да е чул) избягваше да влиза в конфликти с бурята. То и богатството му донесе една буря и той се боеше да не би друга да му го прибере.
***
Както винаги той се скри в попътното кафене, където от вратата го посрещнаха с думите "Господине, имаме свежи тортички!". Понеже нямаше никой в кафенето, нямаше пред кого да се похвали, той написа възторжения според него стих и го кръсти на свое име:
Бурено
***
Този път той се беше уговорил с едни момчетии в кръчмата и започна да им обяснява своите теории как Българите преминавайки Босфора по суша дошли от запад, създали Християнсвото и крепели Римската империя. На еврейчето Леви обясни Талмуда цитирайки латински текстове със съветски акцент. Бурено все се надяваше да му дойде реда да го изберат за Хан на Римската империя, но същата онази буря, която го беше извадила от блатото на чакащите беше пренаредила опашката. Мове би за това той носеше задното си лице.
***
Май, че на масата бяха няколко дами, които го гледаха как яде, докато той им разправяше как си е построил малката империйка. Все му се струваше, че е цар, но по-далече от масата не виждаше.
***
Бурено беше стария човек, който не излизаше от Дупето на света. Размахваше бастуна, показваше медалите си, връщаше назад историята. Ерчеше се и водеше битки с невидимите си противници, които считаше за умрели. И наистина повечето от тях бяха покойници и само техните сенки го спохождаха, докато той преправяше историята на света.
---
Но това беше Дупето на света и времето там беше спряло отдавна и нищо не можеше да се помести и дори бастуна, който размахваше, винаги се връщаше на мястото си.

120806
Славян Радев