 |  Всичко има в мене -
и порока ме заграбва в шепите се,
люлее ме любовно,
за да раждам блаженство,
за да се уча на приемане
и смирение;
и някоя друга дрипава, нежна,
слъзно-лъчиста
добродетел
ме е забола под ревера си,
за да не се виждам
на всеослушание
и всеобладание.
Не навсякъде съм равномерна,
но мога да издържам на безводие,
сляпа камила съм в пустините
на бездомните
думи
и грапава перла от ограбените
джобове
на моряците, пълни с миди
от тъжни пристанища.
Застъпвам дългата роба,
високо над колене я хващам,
за да не се спъна
в тайните си, прегънати
от болка,
но погледите ви повеждам.
Така дълго многовременна,
изморена съм.
Ех, Магдалено, Магдалено,
до кога ще си отживяваме
твоето бдение,
а твоето бреме?
До кога
ще те живеем?
Публикувано от railleuse на 23.08.2006 @ 06:32:07
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 316 четения | оценка няма |
показвания 3111
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "От Магдала" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: От Магдала
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 23.08.2006 @ 08:32:32
(Профил | Изпрати бележка) | И в мене-;)
Ето на това ми напомни, някак си:
Аз се отегчих от трудностите на живота.
Разбери, просъществуваш ли осемдесет лета, ти се отегчаваш!
Знам какво е днес и преди това - какво е било вчера,
ала съм сляп за онова, което ще се случи утре.
Видях, че съдбата прегазва като камила незряща нощем -
когото порази, умъртвява го,
а когото пропусне погрешка, той дълго живее, та грохва.
Който не се преструва пред хората за много неща,
хапят го със зъби, тъпчат със копита.
Който върши добро дело, той увеличава своето достойнство,
а който не се пази от поругаване, поругават го.
Който има излишно багатство, а е скъперник спрямо своя род,
минават и без него, и го порицават.
Който изпълнява обещанието си, не го упрекват,
и онзи, чието сърце бъде насочено
към спокойствието на добротото, той не говори мъгляво.
Който се страхува от пътищата на смъртта, те го настигат,
дори по стълба да се изкачи до небесните двери.
Който положи добро дело у онзи, който не го заслужава,
вместо да му благодарят, ще го упрекват и ще съжалява.
Който се бунтува срещу дръжките на копията,
той ще се покори пред върховете им с поставени там остриета.
Който с оръжие не брани своя водоем, ще го види разрушен.
И който не угнетява хората, ще бъде угнетяван.
И който напусне родното място, ще мисли врага за приятел.
И който не почита себе си, не го почитат.
И колкото и да има у човек скрити нрави, дори да си мисли,
че са потулени от хората, те биват узнати.
И колко мълчаливци си видял да те възхищават,
но дали имат достойнство или недъг,
се разбира - щом проговорят.
Езикът на човека е една половина,
другата половина е неговото сърце.
И не остава друго освен образът от плът и кръв.
И ако старец е неразумен, той после не ще стигне зрелост.
Но момче подир неразумност може и да узрее.
Ние помолихме, вие дадохте.
Сетне повторихме, ние пак и вие - пак.
Но който много моли, някой ден ще получи отказ... |
]
Re: От Магдала
от butterfly на 24.08.2006 @ 19:03:24
(Профил | Изпрати бележка) | Удоволствие мъдрост!
Благодаря и за превода! |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 576
ХуЛитери: 4
Всичко: 580
Онлайн сега:
