Сплитам твоите плитки, Рада
и усещам как порастваш в ръцете ми.
И си спомням ръцете на майка ми,
всяка вечер в очакване сплетени.
Три жени- три дантели извезани
върху бялата риза на времето.
Тихо стъпвам в мечтите ти , Рада.
И е светло, и е зелено...
Зная, някой септември разрошен
ще те метне стремглаво на коня си.
Ще си спомня очите на майка ми,
когато ме изпровождаше..
И ще минеш по всичките пътища, Рада
като гребена през косата ти..
Подари ми красиво очакване.
Миг преди да пораснеш.