автор: Mojsei

1.
Подкрепям Лазарев, когато казва, че "чувството любов не трябва да зависи от нищо"(Вж.:Кн.3,с. 94). Това разбиране на любовта разкрива нейната природа като невинност.
С други думи, удържането на детската невинност при наличието на опосредовани от предметността отношения при възрастните бележи пътя на любовта, разкрива неговата трудност и перипетии при всяка двойка. Разбирането на святостта като върховен закон на живота е правомерно и предполага, и разбиране, но и социална среда, където неговото функциониране да бъде нещо естествено.


2.
Покаянието, молитвата и прошката са много силни и едни от основните механизми на енерготерапията при Лазарев. Самото им разработване, според мен, си остава предмет за изясняване, във връзка със самото разбиране за бога, което има своите корени в споделената любов. Разбирането на бога като персона извън нас води до изопачавено на разбиранията за процеса и до деформирането на самата терапия.


3.
Често пъти Лазарев търси причините за съответното заболяване в някакъв вид пристрастяване на пациента, което го свежда до някакъв волеви акт. Според мен, пристрастяването следва да се разглежда като едностранчивост на човешката дейност, която много успешно е определена от някои автори като "професионален идиотизъм". Тази едностранчивост успешно може да се разглежда като основа на професионалните заболявания, а те - като източник и на други видове заболявания.


4.
Отклонението от Закона за любовта Лазарев разглежда като причина за редица заболявания, в това число и от СПИН. И в тази връзка възниква закономерният въпрос как да се разбира любовта? В тази връзка, любовта аз разглеждам като съвместима с покаянието, прошката, молитвата, а термини като "тишина", "озарение", "ведрина", "светлина", "тъждество" и др., от гледна точка на енерготерапията, придобиват съвършено реално съдържание. В поезията същата терминология за мнозина си остава неясна, а там, чрез нея, описвам метафорично любовния процес.


5.
Чух!


Четейки "Глас"
на Данка Калчева



Чух!
Историята е кървава...
Безкрайно връщане назад
в лоното на Ада,
но кръвта ни е борба
за утвърждаването на Живот,
чрез промяна на неговата същност-
характера на дейността,
за да бъде обществото
субективирано естество
за всеки индивид
на интегриращото се човечество.


На тази сила казвам "Слъйнце",
проникващо в човешките души,
но днес там вее хлад
от кълнящия повсеместен страх.
Затова Слънцето е спряло
и не е извор,
нито символ на живота
и как кажи, да го обичаме,
когато тръпнем вцепенени,
по-зли от всички варвари?!


Измамно Слънце
с раззинала се паст,
поглъщащо на хората душите,
лишени от нормалния екстаз
на съпреживяното отдаване
и превърнали зачеването в случайно,
защото сластта господства над страстта.


Историята е хищен кръговрат
със степени на деградация,
в който хората невинни мрат,
а тя убийците им помни.
И този ужас, утвърден
държи човека в подчинение-
такъв е днешният ни ден:
на страх, насилие, унижение!


Светът остава глухоням
и стеле русло безразлично:
"Кажи! Аз днес какво да ям?"
Мизерия! Туй е неприлично!
Бленува всеки Рождество,
но чувства, че е роб
и вдига взор към божество,
притихнал, молещ се за гроб,
защото е в капан на заколение,
на колене - в преклонение.


Такова "Слънце" ни убива-
в подмоли хладни ни завлича,
а повече така не бива,
исотрията на нищо не прилича!
Самото то разгаря клади
и стеле нови пепелища,
в които гинат хора млади,
а то не ще, не ще да се насища
и прави от човека лумпен непотребен-
преди смъртта си от живота е изтребен.


Чух!
Кръвта се лее в порой,
защото Слънцето го няма...
Конкретно тук ще питам:"Кой
историята превръща в яма?"


Началото е интелект
и нека да намерим общ език,
за да сътворим и общ проект,
прекъсващ пъпната ни връв с вик!


Познанието, с емоция и с воля
на Слънцето придава топлина
и чак тогава, без да моля,
в душата ми огрява ведрина,
защото чрез създадената свобода,
на всички хора казвам:"Да!".