автор: Marta

написано он-лайн
автори: Ufff и Marta

Живея в непрекъснато очакване.
В някакво залутано безвремие.
С единия си крак прекрачвам
невидимата граница на бремето си,
заплита се крака в стремето,
очаквам спъване след бяг...
Пак буреносно ще е времето,
стрелите ще ме стигат пак...
Зазиждам сянката си в минало,
жестока котва дърпа ме назад,
как нищо, нищичко не е изстинало,
неизлекувано е времето отминало
и не помага падналия прах.
Търся потапяне след слънчев грях.
Живея на върха на пламъка,
на ръба на болка невъзможна.
Направи сърцето ми на камък!
Не издържам повече тревожност.
Изтръгни прогнилите стрели!
Свикнала съм. Няма да боли.