автор: den

Когато влязох в стаята, нощта
ме плисна с облак звезден прах
и аз превърнат в звяр от сетива
янтарът сред бедрата ти съзрях.
Не виждах, ала чувах твоя зов
и в синята отмала на страстта
превръщахме мечтата за любов
във спомени за любовта.

Ездачко моя, вещица - светица,
с нощта и младостта догаря.
Целувай ме
най- лудо ме обичай,
петлите диви нека изпреварим,
че
утрото е праг към старостта.