автор: angar

Катрин -
не бях я виждал две години!

Очите й
метличини са сини!

Устата й
са алени малини!

Гърдите й
са завръзи от дини!

Усмивката й -
слънце и звезди!

Отвсякъде тинейджъри
се стичат
и жадно над оградата
надничат.

Катрин с походката си
ги омайва
и с хубостта си -
другаде незнайна!

Излъчва тя букет
от феромони,
а тях пък вятърът навред ги гони!

Катрин, Катрин!

Ще трябва с фередже
да я държим!

Че инак без мъже
околните села ще се окажат!

А тук зидът ще падне -
да ги смаже!