автор: dara33

Тежко на Оня,
който не цени
това, което има.
Това, което получава
даром от нечие сърце
изпълнено с любов...

Любовта превръщаме в кристали
от огън в леден сталактит.
Ухая на живот и искам всичко,
недей задгърбвай любовта.
Аз вече дадох всичко
А ти? Какво ми даде ти?
Илюзий, надежди плахи,
и после всичко ми отне.

Седя и слушам пролетта...
възраждат се във мен надежди
възможно ли е да греша?
докосната от слънцето се сепвам
живота е суров...не всичко птича
песен...
седя сама и слушам пролетната песен.