Просто е заспало най-сладкия си сън,защото е преяло,мъртвостта не винаги е тленност,млякото е първата ни храна,откога не съм ял мляко,мъртво дете ли съм?:)))
Казва ли ти някой какво е смъртта. Пък и тук не точно за смърт иде реч (а откъде знам, след като не знам какво е смъртта?)... :)
Но пък ако ми се налага да обяснявам - значи нищо не се е получило. ;)
Да,не иде реч за смъртта(та и аз не я познавам,като изключим все още незатворените очи на дядо ми)Дано не ти се налага да обясняваш...просто много "корички" има навсякъде около нас.
Това е едно от най-зловещите произведения, които съм чела. Наистина не знам от кой мрак идват демоните, които са те "вдъхновили", но сигурно е, че лекичко ми прилоша, когато го прочетох :(((
В крайна сметка всеки има свободата да бъде колкото си иска мрачен. Аз лично предпочитам светлото :((
Аз също. Ама мнооооого го предпочитам. Само... понякога трябва да се взираме в тъмното, за да можем наистина да оценим светлината. Пазя си едно интервю със стар миньор. Та той ми каза: "Трябва да познаваш мрака, за да можеш да се зарадваш на светлината. Трябва да си бил в забоя, за да разбереш, че простичкият цъфнал шипков храст, е наистина невероятно красив."
А когато се взра в тъмното, после имам много повече основания да дарявам усмивки. И го правя с невероятна наслада (ако трябва да съм докрай честен - май само за това живея). :)
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 877
ХуЛитери: 3
Всичко: 880
Онлайн сега:
