автор: Mila

Заключих момичето в мене,
заключих и мойте мечти,
същноста ми пленена
от болка застена,
но запуших с гняв уши.
Думи не изрекох,преглътнах
като ято оси без жила,
устните нями слепих ги,
за да не се роди усмивка от тях.
Мислите връхлитащи, събрах ги,
стъпках ги яростно на прах,
вярата изтръгнах от очите,
захвърлих я някъде там.
Упойка бих си в сърцето
безчуствено то затуптя,
забрава вплетох в косите
и всичко потъна в мъгла.
Така неранимо приспособена
в огледалото се взрях,
от там ме гледаше студено,
чужда непозната жена!