автор: bedstvieto

Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение ...
Г-ца Д се мяташе нещастно в чаршафите . Беше три сутринта , а тя все още не можеше да заспи . Това състояние я държеше вече една седмица . Седмица на отчайваща агония . Седмицата през , която г-н П отказа да се прибере в къщи и постави ултиматум на г-ца Д да промени себе си . Безсънието се беше отпечатало на лицето и . Осъзнавайки безсилието си пред неговото решение и ината на тялото си да даде почивка на мозъка , г-ца Д направи единственото , което бе в състояние да и предложи малко покой - физическото натоварване . Предната нощ бе изтъркала испанската си теракота с четка за зъби , бе бърсала праха с три вида почистващи препарати , бе търкала с гумичка Кох - И - Нор несъществуващи петна от стените , прала пердета и мила прозорци , в следствие на което ако влезеше в къщата гайгеров брояч щеше да превърти червената зона , отразяваща радиационния план . В жилището и все още се дишаше трудно от резливите изпарения на химикалите . По рано същата вечер господарката му с изумление беше констатирала , че домашните твари се евакуират една след друга в дълги , черни редички с множество крачета към изхода и свежия въздух на градината . Г-ца Д насочи размътения си взор към нищо неподозиращия , леко похъркващ в съня си червен сетер . Верния и другар , който дори в моментите на най - лошото и настроение стоеше редом с нея , се размърда неспокойно , усещайки талазите на надвисваща опастност във въздуха . В следващия миг г-ца Д се беше хвърлила вече върху му и го влачеше безмилостно към банята . Горко скимтящия пес беше облян с щедри струи хладка вода , след което бе натъркан последователно с веро , сапун и шампоан . А за капак и пълна гавра с гордостта му , разкошната му керемиденочервена козина беше масажирана 20 минути с протеинова маска за коса . В края на сеанса и двамата залитаха от изтощение , а добродушния любимец използва минутното разсейване на стопанката си за да се отърка с пръхтене в изпраните хавлии . Така си отмъщаваше той . Нейната реакция беше неочаквана дори и за него , на всичко навикналия сетер . Тя просто го изгледа презрително , навря хавлиите в пералнята , пусна ги на 90 градуса и с тържествуваща стъпка се върна към него . Без крясъци , без мърморене , без да му отнема шоколада след вечеря . Апропо единственото , което не харесваше червения в господарката си беше , че е много злояда . Тази жена можеше да изкара деня с една маруля ! Наистина много рядко забравяше да му купи храна , но в тези случаи му се налагаше да сърба зеленчукови бульони и шопска салата за десерт . Сетера разбра какво е щастие след като г-н П се настани да живее у тях . Той се грижеше ежедневно , любимата му да не умре от глад . Напомняше и , че и на обед се яде . Отказа малкия и син от постоянните пирове с бонбони "кръц-кръц" и детето прояде храна . Най - тъпото беше , че г-ца Д готвеше великолепно . Това за съжаление се случваше само в дните , когато г-н П си беше в къщи ( той много пътуваше ) . През другото време се купуваше любимата храна на малкия господар ( Мак Доналдс ) , а тя загризваше зелев кочан или изгребваше половин пъпеш с лъжица . Песчо беше безмилостно изтръгнат от милите си спомени и въведен в спалнята на г-ца Д . Той знаеше какво следва въпреки , че стискаше очи в опит да медитира . Сешуарът зафуча недружелюбно и започна да запотопля и раздухва красивата му козина . Сетерът мразеше тази процедура . Трепереше през цялото време , а шумът се шмугваше през каналите на дългите му уши , за да стърже право в мозъка му . На всичкото отгоре от време на време му припарваше ужасно , когато г-ца Д задържеше сешуара по - дълго на едно място . Общо взето обаче тя беше мила и грижовна жена и той я обичаше от все сърце . Край ! Сега се предполагаше , че за награда ще го пуснат в чаршафите . Нещастникът обаче беше напарфюмиран щедро с нещо , което с право носеше името "Пойзън" и курдисан с ярко синя пандела , с огромна фльонга на врата . Сетера мигаше нещастно , гледайки се в огледалото . Беше седнал кротко в краката на стопанката си . Няколко секунди по - късно , ближеше сълзите от лицето и бе готов и смокинг да му облекат само и само да я види да се усмихва отново ...



Денят започна паметно за г-ца Д . За първи път от много време тя се събуди с ясното съзнание къде греши . За първи път от една седмица насам си даде сметка , че г-н П все още я обича и съществуват реални шансове тя да бъде щастлива с този човек . За пръв път от години г-ца Д беше наясно ,че депресията и тайния свят на които се бе отдала всъщност въобще не и помагат да оцелее във враждебния свят . А това от което я заболя най - много беше осъзнаването на факта , че г-ца Д беше забравила да се бори ...
Първото , което направи тя със ставането бе да се преведе най - после във вид който позволява да се появи пред хора . Беше потресена как може до такава степен да не забелязва какво става с нея ?! Беше спала близо седмица с дрехите , зарината в чаршафите сред кофички от кисело мляко и опаковки от чипс като прасе . Дънките и висяха безпомощно , което и напомни че не беше яла кой знае колко в този период . Скулите и хлътнали на лицето правеха все по - очебийни сенките под очите и . А когато се съблече , за да влезе под душа вече и идваше да пищи от отвращение . Винаги гладкото епилирано тяло , бе обрасло с не до там гладки зони . Г-ца Д взе епилатора и се зае с мащабния проект по обезлисяването на "амазонка" . Операцията се провеждаше под голямо напрежение , подтискани охкания , изтървани каруцарски прелести и проклятия отправени към силния пол . След дълъг , обезболяващ душ , г-ца Д се зае с косата си . Дългата червена грива не беше виждала гребен от една седмица и сега въпреки целящите да я умилостивят щедри дози бадемово масло , отказваше да го допусне . Това докара нови страдания на г-ца Д . Тя на няколко пъти се закле да пореже ината на дългата коса . Виждайки обаче в огледалото разкошотията , която се разсипа на ярки кичури , чак до талията , бързо се отказа . Всичко останало по занемарения тоалет на някогашната мис беше направено машинално , но резултата беше поразителен . Тази жена беше отново в пълния блясък , който може да притежава едно яйце Фаберже например ... Е ружът беше по - щедро поръсен от обикновено , но за това пък изпосталялото и тяло не биеше толкова на очи . Застанала с каишка в ръка , г-ца Д се зае да постигне на всяка цена завръщането на г-н П в дома им . Сетерът за пръв път не можа да сдържи радостта си и от нямане къде препика любимата палма на господарката си ...



По същия начин изглеждаше г-ца Д точно преди четири години , когато прекрачи прага на централата на медията в която работеше . Пазачът забравил задълженията си се беше ухилил като ряпа и не възприемаше и дума от питанията на младата жена . Г-ца Д бързо се отказа от опитите да осъществи контакт с него и се насочи към кабинета на шефа си , където трябваше да уточни последните подробности около преместването си в големия град . Не беше тайна за никой , че тя мразеше до мозъка на костите си столицата . За нея това нелицеприятно , стоманено чудовище с олющено сиво лице , беше символ на деградацията на обществото . Още повече , че я отклоняваше безмилостно от Средиземноморския блян ...
Г-ца Д потърси с поглед мъжа ,заради който се бе простила с тихия , скромен , провинциален живот . Г-н Н стоеше на масивно бюро , захапал мазна баничка , която моментално изчезна в голямата му паст , като забеляза крехкото видение на прага на вратата си .
- Здравеееееййййй .
Гласът му издрънча , като ръждясала тенекия в съзнанието на г-ца Д . За пръв път тя се запита , това ли наистина искаше ? Този кашалот , с въздългичка косичка свряна зад ушите , размъкнати дънки и шаващ поглед ? Де факто тя беше свободна жена , с мъничък много забавен син , който я чакаше в къщи . Г-ца Д се опита да напъне фантазията си и да си представи г-н Н като нейн партньор ... Но в раздел той и нейното дете нещата и изглеждаха , като приказката за Хензел и Гретел .... А Негово Величество беше в ролята на вечно ненаялата се вещица . Прибавяйки в съзнанието си и спомена за половата му немощ , нещо жестоко се сгъна в тялото и и строши хатъра за карибско щастие с този човек на неслепяеми парчета . Да , той беше умен . Да , той беше забавен . Да , той беше стар ... Твърде стар , за да издържи на фееричната енергия , която бликаше от младото тяло . И докато той я влачеше за ръка , хилейки се глупашки и намигайки на колегите си , явно показвайки чия собственост е , г-ца Д изтрезня . Изтрезня и проумя , че за пореден път си беше строшила главата в стената на химеричното си щастие . Успя съвсем да се освести , когато се оказа затворена с него в тоалетната и той пръхтейки дърпаше оранжевата рокля , за да я качи на кръста и . В момента обаче в който г-ца Д видя върха на зелената , велурена обувка пред носа си побесня .
- Ти какво си въобразяваш ? - изсъска злобно тя
- Какъв е проблема ? - попита едва ли не невинно той
- Проблема е , че така или иначе няма надежда да ти стане , така че спри да ме лигавиш в този миризлив кенеф !
Той я пусна невярващо , изненадан от внезапната промяна . Може би в този момент осъзна , че не беше толкова превъзходен екземпляр , колкото се виждаше в собствените си очи . Може би прозря истината за физическото си състояние , която до сега никога не бе признавал . Може би разбра ,че 25 години разлика наистина не са шега ....
Г-ца Д беше безкрайно разтроена . Чувстваше се унизена , евтина ... Никога не си бе представяла , че мъж може да я навре в обществена тоалетна , за да се възползва от тялото и сякаш е стока на пазара от човешка плът . Усмихната , като че нищо не се е случило тя прекоси бързо пресрума , където всички мъже я оглеждаха одобрително и се скри в купето на колата си . Там , секунди след като потегли даде воля на гнева и сълзите . Г-ца Д се закле , че повече никога няма да се набърква в подобни авантюри и ще потърси мъжа с който ще създаде истинско семейство , колкото и време да и се наложи да чака ...



Пътуването беше ужасно . Не стига , че беше изтормозила себе си , но бе изтормозила и детето си . Г-ца Д даваше всичко , за да слезе най - после от противния , задушен , смърдящ автобус . Екскурзията , която и се виждаше превъзходна възможност да се порадва на малкия се беше превърнала в кошмар още преди да достигнат крайната точка на пътуването . В продължение на 12 часа се бяха оказали сгънати на седалките си , сред хора за които пастата за зъби и дезодоранта са предстоящи открития . Изнервена стюардеса отказваше категорично да обслужи пътниците , а шофьорът се чувстваше като властелинът на магистралата . Г-ца Д се почувства доста по - добре , след като почувства морския бриз на лицето си . Тя беше най - после там .Стъпила здраво на земята на древните . Сред глъчката и живеца на изтока . Нищо не можеше да я направи по - щастлива поне за две седмици напред .
Детето търчеше напред , карайки г-ца Д да търчи след него . Това откровено го забавляваше и той с още по - голямо удоволствие се скриваше сред водовъртежа от цветни дрехи . Това пък караше сърцето на г-ца Д да спира от ужас . Не веднъж тя си беше помисляла какво ще стане , ако той изчезне . И единствения отговор , от както се беше появил на този свят беше , че ще изчезне и тя . Сега изпаднала в паника , тя се щураше по улицата и се чудеше къде може да е отишло малкото чудовище . През главата и минаваха все по - гадни и гадни мисли , докато в един момент не го видя ... Беше седнал на ръба на един фонтан , подпъхнал пухкавите си крачета под дупето и ядеше огромен сладолед . Малкия и син беше в абсолютна безопастност , блаженно нехаещ за тревогите на своята майка . Г-ца Д се отзова за секунди до него и трескаво започна да разпитва едва говорещото двегодишно дете . Тогава го видя за първи път ... Г-н П . Беше ужасно усмихнат , сякаш цялата светлина на слънчевия ден се беше събрала в него . Г-ца Д чуваше приглушено обяснението му как е попаднал на палавото и дете .Никога не бе вярвала в любовта от пръв поглед. Никога не бе допускала , че ще открие мъжа на живота си на 1800 км . от родината , в град в който почти не стъпваха туристи и то извън сезона . Разделиха се . Тя сдобила се с тахикардия , той ухилен до уши .
По късно същата вечер сина на г-ца Д се беше сдобил с каишка , с която яростно се бореше , но пък която даваше сигурност на и без това уплашената му майка . Разхождаха се по оживените улици , зяпаха по осветените витрини , дишаха с наслада аромата на нощния жасмин и си търсеха местенце , където да вечерят . Всъщност търсеше го г-ца Д , защото младият г-н беше прекалено развълнуван от първата си среща с хамелеон . Той клечеше упорито отказвайки да тръгне пред станното влечуго и се хилеше с глас , на чалматия турчин който му го подаваше в ръцете . Г-ца Д нямаше нищо против животните . Тя се възхищаваше както от лъва , така и от змията . От стотиците книги , които бе прочела и от също толкова многобройните срещи с представители на флората , бе стигнала до заключението ,че животните са опасни само когато са застрашени или гладни . Стараеше се всячески да възпита и в детето си любов към тях , така че сега си беше наложила да прояви търпение и разбиране .
Виждаше се края на разходката . Най - после се настаниха в с съвсем малък непретенциозен ресторант на брега на морето . Хора почти нямаше , ако се изключат няколкото двойки , които разговаряха на заглушена светлина . Г-ца Д поръча типично за региона ястие и убедена , че детето ще яде с удоволствие запали цигара и си позволи да се отпусне за първи път от много време . Естествено малкия г-н М нямаше никакви намерения да постигне унисон с нирваната на майка си . Той щъкаше доволно между масите , говореше на хората , които и дума не разбираха , изпроси си от бара всички знаменца до които успя да се докопа , а накрая довлачи на масата на майка си и .... г-н П . Г-ца Д така се опули от изненада , че забрави що е вербална комуникация . Вътрешно в себе си тя знаеше , че наистина много харесваше този г-н , но трезвия разум и напомняше обещанието което беше дала на себе си : да намери мъж с който да създаде семейство . Още повече я отрезви спомена за г-жа Р и безбройните и похождения . Въпреки всичко тя се усмихна дружелюбно и десет минути по - късно вечеряха заедно , смеейки се щастливо от факта , че са намерили един друг ...